Може би си мислите, че има един-единствен начин на обичане и това е точно така. Освен в случаите, в които бъркаме фантазията или любовта от ума за истинска любов. А често се случва точно така. За много от нас любовта лежи в ложето на ума много по-често, отколкото в нейното истинско местоположение – сърцето. Любовта на ума всъщност е илюзия, в която толкова силно вярваме, че я превръщаме в истина. Как точно се случва това?
Как обича всъщност ума?
За много от нас, дори и като възрастни и видимо независими и самостоятелни индивиди, връзката и любовта с партньора е нещо като „заместител“ на всичко онова, което винаги ни е липсвало. Най-вече като деца, а и по-късно, защото сценария винаги се повтаря, докато не стане напълно осъзнат.
Всеки от нас има липси, но някои от нас ги осъзнават и спират да изискват партньорът им да ги запълва. Докато не осъзнаваме липсите си и имаме очакването другият да бъде нашия спасител и идеален партньор ние сме оковани във фантазиите, а те ни принуждават да обичаме с главата си.
Понякога избираме добър партньор с главата си. Такъв, който отговаря на критериите ни, изпълнява неизказаните ни очаквания, отговаря на изискванията ни или на социалния ни имидж. Но всъщност не отговаря на нуждите на душата ни. И този факт няма как да остане незабелязан от сърцето и вероятно ще ни гложди като неудобно камъче всеки път, когато си легнем в привидния комфорт на любовта от ума.
И как всъщност обича сърцето?
Любовта със сърцето често няма никаква връзка с логиката. Другият често не отговаря на фантазиите на ума ни, не пасва на „идеала“, който винаги сме имали и въпреки това някак успява да влезе там, в скритото пространство на сърцето. Вероятно любовта от сърцето ще предизвика всички наши детски страхове и ще ни провокира да се осмелим и да ги израснем. Сърцето обича, защото „знае“ и нищо друго не е от значение. Умът притихва и се доверява, защото нещо много велико се случва.
Понякога нещо съдбовно и интензивно се случва. Нещо, което ще трансформира живота ни завинаги. Защото любвта от сърцето ни прави щастливи просто от факта, че сме се отворили. Доверили сме се на мистерията на живота и това е повече от всичко, което някога сме си представяли. Това преживяване преминава всички възприятия на ума, възлиза извън него и ни помага да разширим представата си за света, но не в понятия, а в усещания.
Това е тази любов, която ще ни избави от илюзиите и ще ни върне към себе си. Такива, каквито сме. И е дошло време да си припомним!
