Много голяма част от хората се страхуват от обвързване макар и много рядко да го признават. Това в никакъв случай не им пречи да създават връзки, дори напротив. Срахуващите се от обвързване са царе в това да създават продължителни връзки и дори бракове, без да се обвързват. Някак имат „природен талант“ в това да не допускат партньора до себе си по хиляди начини. Веднъж изградена връзката без близост се чувства като безопасен терен. Някак хем си обвързан, хем не си, нали?
Един от най-често задаваните въпроси на страхуващите се от привързаност към техните половинки е: „Какво искаш от мен?” Да, партньорът иска от вас близост, интимност и свързаност, но вие не искате да разберете това, защото е твърде плашещо. Твърде истинско. Твърде свързано с откриване на стари рани. А те не трябва да се разбулват, защото не искате да ги виждате. Не искате да мислите всички тези неща свързани с чувства. Толкова са объркващи и нелогични, нали?
Може ли да си говорим на „ти“?
Може би най-неуместният въпрос към страхуващия се от близост е „Можем ли да си говорим на „Ти“? Да скъсим дистанцията леко, някак думите да стигнат до Теб. До уязвимото Теб, което знае, че саботира връзките си, макар и жадно да копнее за свързване. Да приемем, че сте отговорили с „Да“. Е, щом си съгласен, нека започваме. Как най-лесно да разбереш, че се страхуваш от обвързване (без да знаеш) и че (тайно и от себе си) саботираш щастието си в любовта? Може би…
Ти винаги си усмихнат
Може би винаги се стремиш да бъдеш усмихнат и позитивен и … тайно в себе си се страхуваш от обвързване. Защото обвързването означава да бъдеш себе си, а понякога това е свързано с изразяване на емоции като гняв, страх, болка. А те са твърде човешки, твърде сближаващи. В човешката природа ни е заложено, че ние не се свързваме чрез силата, а чрез слабостите си. И връзките, които постигат най-дълбоко ниво на интимност и остават са точно тези, в които си позволяваме да бъдем уязвими, крехки и да бъдем себе си.
Ти не можеш да стоиш мирно
Може би ти е трудно да стоиш на едно място с партньора си, а и в живота като цяло. Може би си работохолик, който непрекъснато се тревожи, че има толкова много неща за вършене и просто не можеш да спреш и просто да бъдеш. В основата на това всъщност е страхът, че твоята уязвимост ще бъде видяна. Когато непрекъснато си зает, това е малко вероятно, защото теб просто те няма. И няма как да да бъдеш видян.
Ти знаеш точно какъв човек искаш до себе си
Но все още не си го срещнал. Ако някога си правил списък с качества, които идеалният партньор трябва да притежава, най-вероятно се страхуваш от обвързване, дори и да не го признаваш. Най-вероятно винаги намираш тези качества в партньор, който вече е обвързан или по някаква причина не можеш да бъдеш с него. И сигурно се чудиш защо е толкова лесно да обичаш другия когато не можеш да го имаш и толкова трудно – когато той е до теб.
Може би се чудиш: „Защо изобщо говорим за това?“ Да, ще отклониш темата, за да се предпазиш. Какво толкова искат другите от теб? Ти просто искаш да бъдеш с партньор, без да се обвързваш, без да допускаш интимността да те разголи, да извади душата ти наяве и незарасналите рани. Затова може би ще кажеш на любимия си, че всичко „това не е твоя отговорност. Не те интересува. Не си тук за другия, а за себе си.” Всъщност ти си тук, за да се научиш да обичаш и за да те е грижа за другия. И за да спре да те е страх.
Прочетете още:
За любовта, или за търсенето на правилното нещо на грешните места
Защо оставаме във връзка, която не ни прави щастливи