Глория Стейнем (Източник: Instagram)
“Истината ще ви освободи, но преди това много ще ви ядоса.“ Това са думи на една красива, одухотворена и не по-малко авантюристична дама, която светът познава като лице на феминисткото движение в Америка. Тя е усмихнатата журналистка Глория Стейнем, която започва кариера под прикритието на „Зайче“ в клубовете на Плейбой и продължава да работи за женската кауза до ден днешен без всякакви маски и прикрития. На 25 март тази година, Глория ще навърши 85 години, повечето от които посветени на активен интелектуален и обществен труд в името на жените. Днес тя е истинска икона и активист на идеята за свободната модерна жена – вдъхновяваща с борбеност, деликатност и интелект.
Глория Стейнем (Източник: Instagram)
„Без скок на въображението или мечтите ние губим вълнението от възможностите. Мечтите са в крайна сметка форма на планиране.“
Глория не е имала идея да започва социално движение, но дейността й на журналист и общественик, както и личният й чар естествено я водят по този път. Нейният път започва стихийно и без всякакво намерение да предизвиква революция. Както сама Стейнем споделя в множество интервюта, обществената динамика, която естествено се завихря около личността й не е била планирана, нито предвидима. Въпреки това, със своите журналистически разследвания, публикации и лозунги около темата за правата на жените в съвременното общество, Глория за много кратко от начинаеща журналистка се превръща в обществена фигура. Нейният чар и остър ум допълнително я подпомагат и скоро тя става модна икона за времето си, чието послание излиза извън границите на медиите и модата, за да събуди дебата около мястото на съвременната жена в обществото. Без да си го е пожелавала, Глория застава в предните редици на жените, борещи се за равноправие в мъжкия протестантски свят на Америка от 50-те, 60-те 70-те години и запазва почетното си място там до днес.
Глория Стейнем (Източник: Instagram)
„Всяка жена, която избере да се държи като пълноценно човешко същество, трябва да бъде предупредена, че армиите на статуквото ще я третират като нещо подобно на мръсен виц. Това е тяхното естествено и първо оръжие. И тя ще се нуждае от подкрепата на сестрите си. “
Постепенно зад Глория застават широк кръг от интелектуални сподвижници като Мая Анджелоу, Дороти Питнам-Хюз, Джейн Фонда, както и хиляди обикновени жени, усетили истинността и искреността в гласа ѝ. Тя става модел за подражание на цяло едно поколение жени, което се възхищава не само на усмихнатото и интелигентно лице, уверената фигура и финес на Глория, но и на нейните новаторски идеи и интелигентни речи. Глория набира увереност и застава в лидерска позиция и в защита на един нов, обществено значим имидж на жените като достойна и заслужаваща внимание част от човечеството.
Глория Стейнем с вдигнат юмрук заедно с феминистката активистка Дороти Питман Хюз (Източник: Instagram)
Въпреки, че започва образованието си едва на 12 години, нейни съюзници в познанието са амбицията, любознателността и любовта ѝ към книгите! Тя израства с комиксите за Жената-Чудо ( The Wonder Woman) и книгите на Луиза Мей Олкът („Малки жени“ и др.), принудена от обстоятелствата да се грижи за нервно-болната си майка, вместо да посещава начално училище. По-късно тя заминава за Индия и черпи от мъдростта на Махатма Ганди. Завръща се в Америка с убеждението, че промяната започва от дълбините на йерархичните структури. Вдъхновена от новата културна вълна и не на последно място от филми като „Закуска в Тифани“, тя боядисва кафеникавата си коса с русоляви кичури в стила на главната героиня от споменатия филм, пременя божествената си фигура с елегантен минижуп и заминава за Ню Йорк, за да започне славната си кариера. Там вдига юмрук в солидарност с всички жени, които осъзнават, че системата ги принуждава да избират между брака и кариерата си и са готови да отстояват свободата си от властващата мъжка доктрина.
Глория Стейнем като „зайче“ в Ню-Йорк Плейбой Клуб. (Източник: Instagram)
Една от първите журналистически прояви на Глориа Стейнем е работата ѝ в ню-йоркски Плейбой клуб, с цел изобличаване на сексуалния контекст, в който работодатели оплитат млади жени, наети като сервитьорки. Материалът, който публикува помества нейна снимка като Плейбой „зайче“ и задава редица скандализиращи въпроси, с които разбунва духовете и започва обществена дискусия по темата за сексуалната експлоатация на работното място. Като един от любимите си изводи, заковаващи право в сърцето на лъжливата система, тя намира факта, че т.н. „зайчета“ били много по-нископлатени, отколкото ги изкарвало общественото мнение. По-късно Глория се включва и в обществен дебат около „правото на аборт“, признавайки, че сама е била принудена от обстоятелствата да се лиши от бременността си в полза на образованието и бъдещата си кариера. Глория се изявява като новаторски млад писател с талант в ораторството и други активистки практики.
Глория Стейнем и Мая Анджелоу. (Източник: Pinterest)
“Писането е единственото нещо, което правя без да чувствам, че искам да се занимавам с нещо друго.”
През 60-те години, Стейнем работи за списания като Esquire, в което публикува материал за контрацептивите, за Huntington Hartford’s Show, където излиза материалът, изобличаващ Плейбой индустрията, за списание Cosmopolitan, публикувало интервюто ѝ с Джон Ленън и New York Magazine, дало на Стейнем трибуна за дискусия около темата с абортите. През 1972 година, Глория оглавява списание Ms., което изцяло се посвещава на феминистката кауза и тематика. Списанието започва като специална притурка към New York, финансирана от неговият главен редактор Клей Фелкър. За няколко седмици то набира невероятна популярност, 26 000 абонамента и повече от 20 000 читателски писма. Ms. през годините се развива не просто като списание, а като част от феминисткото движение. През 2001 година е продадено на Feminist Majority Foundation (FMF), където Стейнем продължава да бъде един от водещите основатели, редактори и съветници.
Глория Стейнем на юбилейна корица на Ms. (Източник: Instagram)
“Основният проблем на всички нас, мъже и жени, е не как да учим, а как да забравяме наученото.“
Глория Стейнем е страстна натура, но по душа е безполов революционер и опровержение на клишето за феминистката в мъжемразки образ. Думите на Глория се леят от сърцето ѝ без излишен гняв и следват добрия вкус и уважителния дискурс. Глория се обявява не за свят без мъже, а против мъжкият прерогатив и обществена доктрина. Светът, за който тя се бори с думи и присъствие съчетава мъже и жени по най-хармоничен начин и дава свобода за изява и на двата пола, извън границите поставени от статуквото. Нейното дело ще бъде запомнено с множество велики изказвания и лозунги, между които терминът „репродуктивна свобода“ и фразата „Жената без мъж е като риба без велосипед“, широко популяризирана от Стейнем, но по нейни думи изказана през 1970 г. от австралийската преподавателка Ирина Дън.
Глория Стейнем (Източник: Instagram)
„Най-сигурният начин да останеш сама е да се омъжиш.“
Връзката на Стейнем с мъжете е връзка на диалог. Както разказват дългогодишни сподвижници на Стейнем, мъжете никога не са се страхували от нея. Напротив – по-добрата им половина искрено ѝ се възхищавали. И днес Глория продължава да има притегателна сила, както върху своите „сестри“, така и върху мъжете като цяло. Тя се ползва от всеобща симпатия не само заради красивата си външност и „кремообразното“ си красноречие, но и заради липсата на антагонизъм в отношението ѝ към мъжката половина на човечеството.
Глория обичала флирта на младини и винаги е била обградена от мъжко внимание. Имала е множество връзки с мъже, които я привличали предимно ако отговаряли на изискването да бъдат благи по природа, умни, подкрепящи жените и с чувство за хумор. Често това били нейни колеги и поддръжници. Въпреки това, тя дълго време се пази от оковите на брака и влиза в брачен съюз едва на 66- годишна възраст с южно-африканския пилот и активист за екология и права на животните Дейвид Бейл. Малко след скромната им сватба в тесен приятелски кръг, Дейвид е диагностициран като неизлечимо болен и умира. Негов син е известният британски актьор Крисчън Бейл.
Корица на Ms. , 2009; (Източник: Instagram)
„Жените стават радикални с възрастта. Някой прекрасен ден армия от среброкоси жени тихомълком ще превземе света.“
Глория Стейнем до днес се занимава с активна обществена и политическа дейност. Идеологията, която все още проповядва е за равенство между полове и раси, за свободата на избор и правото на глас на жените, както и против милитаристичната мъжка политика, управляваща света. На 83 годишна възраст, тя отдавна е сменила минижупа с панталон, но продължава да краси с елегантната си осанка и интелектуално излъчване различни значими световни форуми.
Глория е дългогодишен посланик на жените по света и живо доказателство за актуалността на идеите за равенство и свобода под различните им форми. Благодарение на силните ѝ думи и присъствие в общественото пространство, много от вчерашните домакини вече са в предните редици на обществената култура и живот. С посивели коси и по-близка до сестрите си от всякога, преборила рак на гърдата и празнуваща този март 83-та си годишнина, тя продължава да отстоява хуманното лице на феминизма. Да си припомним остроумието и далновидността на Глория с някои от най-силните ѝ фрази:
„Феминист е всеки един, който признава равенството и хуманността на мъжете и жените.“
„Пиедесталът е подобен на затвор – както всички малки, затворени пространства.“
„Ако мъжете можеха да забременяват, абортите биха били смятани за божествено причастие.”
„Жената, четяща „Плейбой“, се чувства като евреин, четящ наръчник за нацисти.“
„Някои от нас станаха мъжете, за които искахме да се омъжим.“
„Повечето американски деца страдат от прекалено много майки и твърде малко бащи.“
„Повечето жени са на един мъж разстояние от благосъстоянието.“
„Повечето женски списания просто се опитват да превърнат жените в по-големи и по-добри потребители.“
„По-полезно е да гледате как парите променят света, отколкото как се натрупват.“
„Пълномощията на всяка държавна институция трябва да се простират до кожата на гражданите.“
„Свободната жена е тази, която има секс преди да се омъжи и работа след това.“
„Ние няма да получим равенство извън дома, докато мъже са равни в него.“
„Това не е обикновена реформа. Това е революция. Сексът и расата, понеже са лесни и видими различия, са залегнали като основни критерии за организацията на човешките същества във висши и нисши категории и в евтината работна рака, от която тази система зависи. Ние говорим за общество, в което няма да има роли, различни от тези, които са избрани и спечелени. Ние наистина говорим за хуманизъм.“
Глория Стейнем държи протестен знак за фотосесия на LIFE през 60-те. (Източник: Instagram)
