Кой какъв е и защо такъв е според февруарската треска около 14-ти
Празник, който обединява любовта и виното би трябвало да ни сплотява и като човеци. Защото е в нашата изначална природа да обичаме както близостта, така и тръпката от нея. Ако приемем, че виното стопля страстите, то в един идеален свят би трябвало да има любов и вино горе-долу по равно. Но обичайно реалността е по-сурова и горчива, отколкото би ни се искало и в случая с родната социална действителност отново се получават „усложнения“.
Откакто празникът на Свети Валентин намести корени в българския календар отново се получи известно объркване и настана поредния неофициален диспут, този път около темата що е то 14-ти февруари, какъв цвят му е знамето и чие име пише на герба му – латинското Св. Валентин или нашенското Трифон Зарезан… Тази дискусия надали някога ще роди единна концепция по въпроса, но със сигурност вече успя, за пореден път, да разедини родния соцум на различни малки партийки и типажи, обединени около малко или много различни гледни точки.
С всяка изминала година като че ли градусите около зимния 14-ти ден от февруари стават все по-високи и атмосферата се нажежава. Метафорично, разбира се. Червеното става все по-ярко, сърцата все по-балонести, цените на блестящо-опакованите шоколади все по-високи, влюбените все по-замаяни, хейтърите все по-цинични, иронизиращите все по-хапливи, традиционалистите все по-пияни, лозите все по-обрязани. С други думи – настъпва поредният повод за разединение в обществото и поддържане на съспенса из социалните мрежи. Разкъсвани между вътрешното си главоблъскане, чуждопоклонническата си податливост и общонационалните си комплекси, българите отново сме яхнали метлата и размахваме виртуални юмруци, пластмасови сърца или винени чаши, всеки от своята си камбаниария на хейтващ, присмехулник, влюбен, или режещ лозата според повелите на народната традиция.
Валентин и Валентинките
За застъпниците на Свети Валентин празникът започва няколко дни преди 14 февруари с различни очаквания, приготовления, покупки и надежди. Още в ранни зори на светлата дата 14-ти, „Валентино“ е вече с цвете или букет в ръка, в зависимост от ентусиазмa и финансовото състояние, на които е способен. По-рационалните измежду този типаж си дават сметка, че дори и една роза е достатъчна да стопли сърцето на любимата, все пак 5-6 лева не са малко пари! Но не липсват и такива представители на мъжкия пол, които стигат дотам, че безсрамно разнасят огромни сърца-балони из улиците, без да има как и къде да скрият обемния си товар и въпреки лекото смущение от силиконовия привкус и розово-червените залитания в посока неосъзнат девически романтизъм. Но – всичко е извинено в този ден на любовта и сладостта, в който Валентиновците имат официалното право на всякакъв кич, стига да бъде спазен червено-шоколадовия сърцевиден канон.
Ако на този ден по някаква причина сте се озовали с подобен атрибут в ръце, независимо дали сте подател или получател, вие имате всички шансове да влезете в партията обсебена от Свети-Валентиновата еуфория. От гледна точка на обективния анализ, това си има своите плюсове и минуси. Погледнато откъм добрата й страна, подобна наклонност означава, че сте емоционален и отдаден на романтичната кауза типаж, склонен към непукизъм и състояние на влюбеност – все полезни и приятни усещания.
От друга страна обаче, трябва да внимавате с прекалените надежди и очаквания, които винаги крият рискове от разочарования, да не говорим за възможните подигравки и обсъждания, на които може безмилостно да бъдете подложени, независимо от това на какво ни учат в рекламите. В най-лошия случай, вие може да станете невинна жертва на комерсиалната алчност и лошия вкус, затова винаги бъдете нащрек и не се колебайте да поискате съвет от приятели. При евентуални неуспех или разочарования през денонощието на празника, за следващите няколко дни ви препоръчваме да се отдадете на фрагменти от руската и английска литературна класика. Особено подходящи биха били книги като „Гордост и предразсъдъци“, „Анна Каренина“ или в краен случай си пуснете „Бебето на Бриджит Джоунс“ или сериалa „Кухня“.
Трифон Зарезан и неговите братя
Този типаж се дели на две подгрупи – тези, които нямат нищо против да смесват виното с любов и такива, които яростно бранят народната традиция, опълчвайки се срещу опасните Свети-Валентинови посегателства от колониален тип, наместили се удобно в родния комерсиален и културен съвременен ефир.
Първите общо взето нямат грижи – те обилно овкусяват празника с антиоксидиращата червена напитка и ако не са успели да се доберат до маса в някое приятно ресторантче вечерта на Трифон Зарезан, нагло изпреварени от Валентиновите си опоненти, нямат против и да мезят в домашна обстановка. За това пък вторите се нагърбват с отговорната мисия да защитят правата и добродетелите на традицията, и ако не участват в някой организиран ритуал по обрязване на лози, то активно впрягат патриотичен ентусиазъм в обрязване крилцата на Валентиновските изедници окупирали социалните мрежи.
В крайна сметка, след около 3-тата чашка и най-късно до към 9 вечерта, представителите и на двете подгрупи вече са забравили първоначалния повод за празнуване и се отдават безметежно на любов, омраза, песни или танци – всеки според собствената си натура и благоразположение.
Любов или хейт
Може да се каже, че този празник е перфектен и повече от добре дошъл за така наречения хейтър.
14 февруари предоставя многобройни поводи и идеална среда за изява на присмехулници и хейтъри – все модерни за родната почва типажи, набиращи социална воля през последните наколко години. Особено що се отнася до любовните въздишки, сърцата и амурчетата, хейтващият едва дочаква да изгрее слабото февруарско слънце на 14-ти, за да се нахвърли като стръвна триглава ламя върху крехките романтични натури, да обезглави и обезкрили хвъркатата им сърцатост, и ги окъпе в зловещата си ирония още преди да отворят и гримират очи. Социалните мрежи не закъсняват с доставката на една камара готови фрази и визии, услужливо подхвърлени като за по-мързеливите хейтъри или онези, които нямат много време за подобни глупости и празници. Пфу!
Вечният празнуващ
Този доста разпространен типаж по нашите социални хоризонти намира двойна радост в празника на любовта и виното, и може би най-добре се вписва в характера и настроението на тази противоречива дата, без да робува на всякакви политически, културни и емоционални своеволия по въпроса. Той е винаги мотивиран да празнува и всеки ден за него е наполовина празник, без значение от цвета и вкуса на повода. За това, както и поради липсата на някакви сериозни очаквания от страна на този оптимистичен герой към датата 14 февруари, още щом надуши празничното вълнение, той с готовност поема нещата в свои ръце и със завиден ентусиазъм поздравява всички и навсякъде с „Честит празник!“
И това, че сме вече 15-ти престава да има значение… Честитa сряда и бъдете влюбени в живота без да ви пука коя дата сме!