„Свежи скули, умело напудрен нос и добре изрисувани очи – това не е най-важното в изкуството да бъдеш привлекателна. Красотата на жената зависи от друго – от добротата, ума и разбира се въобръжението“.
Думите са на неповторимата италианска актриса София Лорен, чиято неугасваща звезда изгрява през 60-те години на XX век. Вдъхновяващата история на живота й заслужава да бъде разказана, както и съдбите на други знаменити дами, белязали завинаги миналото столетие. Сред тях са благородната Лейди Даяна, изящната Мая Плисецкая, предизвикателната Коко Шанел, смелата Индира Ганди, неповторимата Мерилин Монро и още, и още. С този материал екипът на ilady.bg поставя началото на поредицата „Великите жени на ХХ век“, която ще започнем с вълнуващия полет на една „Чайка“ в космоса или с други думи – историята на първата жена, полетяла извън орбитата на Земята – Валентина Терешкова.
Жената – космос
„Чайка“ е псевдонима на вече 81-годишната Валентина Терешкова. На 16 юни тази година се навършват 55 години от историческия полет на първата жена в космоса. От малка Валя е борбена и смела. Обича да се разхожда в гората сама и да бере гъби, качва се да язди кон, когато е едва на 7 години и не спира с игрите … и белите.
Дори когато става на 26 години не престава да учудва и изненадва най-близките си хора. На никого не казва, че е избрана да осъществи важния не само за СССР, но и за целия свят полет на борда на „Восток 6”. За секретната мисия тя не споделя дори с майка си. Валентина оправдава отсъствието си с обяснение, че ще замине на състезание за парашутисти за няколко дни. От радиото майка й научава радостната вест, че дъщеря й е покорила открития космос. 19 години по-късно втора жена от СССР излиза в космоса – Светлана Савицкая, а САЩ пуска първата си астронавтка с норвежки корени 20 години след полета на Терешкова.
Избрана от стотици
Само за три денонощия рускинята обикаля 48 пъти Земята на „Восток 6”, прави десетки снимки и води борден дневник, въпреки тесния космическия апарат и физическия дискомфорт. Но тя е преживявала далеч по-трудни условия в тренировките на земя. В началото на 1962 г. след всенародната еуфория от успешния полет на първия човек в космоса – Юрий Гагарин (12 април 1961 г.), в СССР започва кастинг в търсене на жена-космонавт по следните критерии: парашутистка, възраст до 30 г. ръст до 170 см и тегло до 70 кг.
Валентина обожава да скача с парашут. Запознанството й с небето става през 1959 година, когато тя е на 22 години и се записва в Ярославския аероклуб. Това е страстта й, както по-късно признава тя, на която се отдава в почивните дни – между часовете във вечерното училище и работата й във фабрика за гуми. Така „Валя”, както я наричат близките й, е избрана сред стотици кандидатури да участва в женския космонавтски корпус заедно с още 4 жени: Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йоркина, Валентина Пономарьова.
Тренировките са истински ад
По времето на обучението си те преминават тренировки за устойчивост на психиката и организма в условия, близки до тези на космически кораб. Изпитанията включват стоене в термокамера по летен комбинезон при температура +70 °C и влажност на въздуха 30 %. Всяка кандидатка е трябвало да стои по 10 денонощия в сурдокамера – специално помещение със звуконепроницаеми стени, служещо за физиологични, психологични и други изследвания, където са регистрирани и смъртни случаи.
Уменията при безтегловност са проверявани на съветския реактивен изтребител МиГ-15, където за 40 секунди е трябвало кандидат-космонавтът да си напише името и фамилията, да опита да яде и да каже нещо по радиостанцията. Терешкова се усъвършенства и в скачането с парашут с тежка екипировка на различни терени.
Лук и картофи срещу космическа храна
Това се оказва изключително полезно, тъй като след 71 часа в космоса Валентина Терешкова катапултира и скача с парашут от капсулата на космическия апарат. Скокът е от височина около седем километра и се приземява близо до Новосибирск. При падането тя удря силно главата си в херметическия шлем и получава голяма синина на носа. Местните хора я посрещат с голямо вълнение, дават й да яде лук и картофи, както и да пие мляко. В замяна за гостоприемството момичето им дава от космонавтските храни, които тя не е докоснала по време на полета. За това действие по-късно й е повдигнато обвинение за неспазване на космическия устав и режим при приземяване.
Ей! Небе, свали шапка!
Въпреки това Валентина Терешкова се превръща в емблема на СССР, в символ на успяла, смела и дисциплинирана жена, готова с достойнство и чест да изпълни дълга към родината. Незабравима остава мисълта, която тя изрича при старта на излитането: „Ей! Небе, свали шапка!” (променен цитат от поемата на Владимир Маяковски „Облак в гащи”). В интервю за руска телевизия героинята на СССР описва, че „Когато ти се намираш в космическия кораб, който те изнася далеч от Земята, ти разбираш колко е нищожно това, което ни разединява, и колко е велико това, което ни обединява. Земята е малка.” Чаровната брюнетка споделя, че все още сънува полета си.
Политическа поръчка?
Защо обаче именно тя е избрана да лети на „Восток 6” сред четирите жени с различни резултати от медицински изследвания, степен на образование, опит и психологическа подготовка ? Нерядко се сочи политическата причина за този избор, взет най-вече от съветския лидер Никита Хрушчов. Валентина има пролетариатски произход и е пример за възход и просперитет. Тръгвайки от обикновено работническо семейство, тя стига до високото стъпало на първата жена в космоса.
Пътят до успеха обаче е труден. „Чайка” остава без баща на 2 години, след като той загива във Съветско-Финландската война. Тя е родена в с. Болшое Масленниково, Ярославска област и до ден днешен посещава често родния си край, където е в и почетен гражданин. На нейно име са кръстили училището, където тя е учила, както и музей на космоса и планетариум близо до Ярославъл. През последните години този музей беше занемерен, но за 55-годишнината от полета отново ще отвори врати с нови експозиции и презентации.
Времето с внуците – безценно
Терешкова все по-рядко обаче присъства на обществени прояви. Самата тя признава, че обича да прекарва времето си с двамата си внука от единствената й дъщеря Елена. В едно интервю дори споделя, че е готова да ги изпрати на полет до Марс и лично би се заела с психологическата им подготовка.
В годината на полета си в космоса Валентина Терешкова се омъжва за известния космонавт Андриан Николаев. Много слухове се въртят около тази сватба, която според клюките била политическа поръчка. Терешкова винаги е твърдяла, че е минала под венчило по любов, въпреки че през 1982 г. се развежда. А по време на подготовката си за така и неосъществения втори полет в космоса, първата жена-космонавт се запознава с втория си съпруг – доктор в космическата агенция на Русия, хирургът Юлий Шапошников, който обаче умира през 1999 г.
Жената на ХХ век
Валентина Терешкова е носителка на множество награди, присъдени й не само от Русия, но и от чужбина. България също я е награждавала с почетния знак „Герой на социалистическия труд” и ордена на Георги Димитров, с медал „За укрепване на братство по оръжие”, тя е почетен гражданин на София, Бургас, Петрич, Стара Загора, Плевен и Варна. Издигнати са й два паметника – на Алеята на космонавтите в Москва и в Алтайския край, където тя се приземява.
Добрите дела не са чужди на „Жената на ХХ век” (награда, която й е присъдена в Лондон през 2000 г.). След историческия полет през 1963 г. тя получава цветя, поздравления и подаръци от всички краища на света, но също и молби за помощ. Най-вече от жени в безизходица. С лични средства през годините тя застава зад множество каузи. От 1968 до 1987 г. оглавява Комитета на съветските жени. През годините е заема редица отговорни постове, включително депутат във Върховния съвет на СССР , член на ЦК на КПСС, както и член на парламента от управляващата партия „Единна Русия”.