Причините, поради които детето посещава кабинета на психолог са разнообразни. Факт е, че родителите обичат детето си безрезервно и правят всичко по силите си за него. Но понякога и по различни причини децата не успяват да изразят своите чувства или родителите просто не знаят от какво има нужда детето им. Особено в трудни и за самите тях ситуации. Но децата оставят знаци, че нещо у тях не е наред чрез своето поведение. Тези знаци се превръщат в симптом или “проблем” от гл.т. на родителите или учителите. Но всъщност това е детският зов за разбиране и подкрепа в случаите на…
Развод и раздяла на родителите
Разводът оставя траен и дългосрочен отпечатък върху възгледите и бъдещите взаимоотношения на детето, както и разклаща чувството му за сигурност в света. То тъгува силно от раздялата, така сякаш преживява свой собствен „развод“ с тръгналия си родител.
Разводът има отражение върху личността на детето като повлиява самочувствието му, социалните му контакти, училищните постижения, както и добавя чувство за срам и усещане за „различност“ спрямо другите деца. То може да чувства огромна вина, смятайки себе си отговорно за раздялата на родителите, особено в случаите на конфликти, свързани с неговото възпитание.
Изключтително опасен за детската психика е т.н. синдром на родителско отчуждение (ПАС). При него единият родител чрез манипулации настойва детето срещу другия родител. Понякога до степен да го „заличи“ като несъществуващ в живота на детето. Последиците от този тежък конфликт на лоялност върху детето са смущения в поведението, проблеми с успеха в училище, проблеми в развитието.
Смърт на родител или член на семейството
Децата проявяват естествен интерес към смъртта. Независимо от своето разбиране за този естествен процес, какъвто е смъртта, децата страдат много, разбирайки за смъртта на своя родител или друг близък. Те преминават през естествените етапи на траура. Загубата на родител води до последствия за детската психика. Те зависят от фактори като пол на починалия родител, наличие или не на възрастен, който да заеме мястото му и други. У децата се наблюдават интелектуални проблеми – невъзможност да се осъзнае смъртта. И емоционални – отказ от храна, от контакти с деца, фобии, нарушения в съня, кошмари и др.
Много често родителите изпитват трудности да кажат на детето си за смъртта на другия родител иличлен на семейството. Но дори и да не го направят детето ще улови голямата промяна, засегнала цялото семейство. То ще конструира симптом на мястото на нездадения въпрос и липсващият отговор. В тези тежки моменти, трябва да се има предвид емоционалното състояние на възрастните. Както и възможността им да говорят обективно за смъртта. Много често поводът за консултация е детето, но всъщност цялото семейство има нужда от подкрепа, окуражаване и насока относно начина си на поведение спрямо детето.
