frida.bg

Детето ви иска да знаете: тези възпитателни техники не работят

Ако детето ви можеше да облече вътрешното си възприятие за нещата в думи със сигурност щеше да ви каже, че тези възпитателни техники просто не работят. Те създават дистанция между родител и дете и стимулират детето да продължи да провокира авторитета или вас в опита си за крехка автономия.

Само използвайте думите, върху които често се облягаме в момент на безпомощност: „Само ако още веднъж направиш това и ще … (заплаха)“ И провокацията е приета, а детето със зъби и нокти ще се бори да покаже, че не е страхливо, а нашите нерви просто ще се опънат още повече.

Кои са възпитателните техники, които по-добре да спрем да използваме във възпитанието на детето си, просто за да си спестим излишното напрежение?

Заплахи

Безспорно любим възпитателен метод, който може би забелязваме, че работи, когато детето е малко и наистина се страхува да не бъде изоставено, ударено и т.н. от родителя-бог. Но забележете, ние се опираме на страха на детето. Провокираме най-чувствителните места у него, а това със сигурност е нож с две остриета. От друга страна стои провокацията, която здравото дете със сигурност ще улови и ще ви предизвика на свой ред. Казваме „здраво дете“, защото волята му не е пречупена и има куража да заяви себе си така, както може.

Сарказмът

Тази възпитателна техника не работи и дори е вредна за психиката на детето. Думи като: „Какво ти става? Тъп ли си?“ нараняват силно детркото себеуважение и дори провокират мисли за отмъщение. Тези реплики ще останат в психиката а детето много по-дълго, отколкото си мислите и ще кънтят в главата му и като възрастен. Бъдете внимателни! Вероятно изтървавате по някоя такава реплика от време на време, без да влагате нищо в нея, но за детето това означава много. Най-вече причинява преграда пред разбирането и общуването родител-дете, от която нямате необходимост.

Обещания и подкупи

„Ако направиш това, ще ти купя онова“ води по-скоро до пазарлъци и изнудване, отколкото до „добро поведение“. Всъщност ние го стимулираме да „продава“ доброто си поведение и да не прави нищо даром, което се превръща в контра възпитателна техника. От друга страна, изскването да обещае, че ще се държи добре или че няма да се държи зле, без дори да разбира какви са нашите очаквания и разбирания за това, си е чисто изнудване от наша страна.

Малкият ви наследник все още няма капацитет да удържа обещания, особено такива, които въобще не са му ясни. Ако детето все пак обещае, то неизменно ще сгафи, а ние ще му се накараме. От което детето вероятно ще разбере само, че не е прието такова, каквото е. Е, и тези похвати не работят. И по-добре да ги изхвърлим от родителския си репертоар, за да се радваме на добри отношения с децата си!