frida.bg

„Успокояващите“ думи, които просто ни е писнало да чуваме

Да, клишетата за просто думи, лишени от истинска емоция и за съжаление … от съчувствие. Всеки от нас включва този бутон от време на време, когато просто няма енергия да присъства качествено или да изпита стинско състрадание към другия. Е, стига толкова!

Клишетата също така правят отношенията ни с другите повърхностни и лишени от дълбочина. Но защо ги използваме? Просто пестим енергия, време, не искаме да се замисляме или да присъстваме качествено за другия? Е, причините могат да са много. Но само присъствайки на 100% с другите можем наистина да се вържем с тях. А клишетата –  това са просто думи, които ни е писнало да чуваме!

Вижте кои са „успокояващите“ реплики, които просто не работят. И да, време е да спрем да ги използваме. За добро!

„Трябва да започнеш да обичаш себе си повече!“

Де да беше толкова лесно… Слоганът „Обичай себе си!“ е станал толкова клиширан, че е спрял да предизвиква каквато и да е емоция у нас. Всички знаем колко е важно да обичаш себе си, но това е доста дълъг процес, особено когато едва сега трябва да се учиш да се приемаш и да си прощаваш. И реплики като тази просто нямат място в един искрен разговор.

„Ще намериш любовта, когато спреш да я търсиш!“

Може би донякъде наистина е така, но какво да кажем за сърцето, което копнее да се почувства свързано с друг човек по един дълбок и интимен начин? Тези думи звучат като предаване и отказване, и за повечето хора в тази ситуация тази реплика просто не върши никаква работа. Какво значи „Да спреш да търсиш“? И какв д акажем за едно друго подобно клише, че „Каквото търсиш, търси теб.“

Това е странното при „готовите фрази“ – всяка от тях съдържа парченце истина, но само ти знаеш каква е цялата картина за теб и нито една „нечия реплика“ не може да опише твоя свят, нужди и потребности, както самият ти би го направил.

„Другият за теб е просто „огледало“…“

Понякога другите хора просто са груби и невъзпитани и това няма нищо общо с нас. Понякога ние избираме хората несъзнавано, но и целенасочено, за да провокират някои наши страни, които потискаме. И все пак какво значи, че другият е „огледало“ на нас самите? Какво отразява това в нашето разбирае за нещата и какво искаме да кажем с тези думи? Ако искате да дадете някаква полезна обратна връзка за другия, бъдете малко по-креативни и кажете наистина какво мислите, така че другият да усети загриженост и искрено съчувствие.

„Ти си прекалено чувствителен/a…“

Чувствата никога не са „прекалени“, те са тук, защото има някаква причина да са тук. Те са естествена реакция на нашата адаптация към нещата, които се случват отвън. И да, някои от нас вероято имат по-дълбоки чувства от други. И все пак, няма как да сме прекалено чувствителни, но ако някой ни каже тази реплика, това говори много за неговото собствено емоционално „дебелокожие“.

Има много думи, които могат да внесат топлина в отношенията, както и много „реплили“, които могат да внесат дистанция. В крайна сметка, избираме сами!