Щастие. Неволи. Емоции. Животът ни е изпълнен с палитра от чувства. Понякога късметът е на наша страна. Но слънцето не винаги ни се усмихва. Има дни, в които проблемите ни превземат. Семейство. Приятели. Работа. Сякаш целият свят се е преобърнал срещу нас. Какво ни остава в такива моменти? Към кого да се обърнем ? Или по-скоро… към какво? Към какво друго, ако не към изкуството.
Когато се чувстваме сами или сломени често започваме да творим. Рисуваме. Пеем. Танцуваме. Снимаме. Пишем. Всеки носи своя талант в себе си. Мнозина често използват дарбата си, за да преодолеят препятствията, пред които са изправени. Не случайно понякога най-голямата тъга ражда най-красивото и нежно изкуство. Някои използват гласа си. Нотите се носят от сърцата им, за да утихне болката. Разплакват струните на китарата и цигулката. Песента им достига до всички отворили сетивата си. Докосва ги.
Други танцуват. Разказват история с телата си. Всяко движение. Всеки поглед. Всеки жест. Думите остават ненужни. Защото всяка една частичка от тялото крещи. Толкова силно, че заглушава всичко останало.
Трети рисуват или снимат. Запечатват болката в картина. Изобразяват себе си. Но с друго лице. Може би дори в друга форма. Черно и сиво. Тези цветове преобладават. Защото творбата е прозорец към душата на артиста.
Някои пишат. Разкъсват листа с емоция и думи. С мастило. Подпалват го с огнени слова. Крещят безгласно. Рисуват думи на листа. Вдъхват му живот. Изливат сърцето си на редовете. В стихове. Разкази. Романи. Споделят мъка и тревога. А сълзите падат и попиват в бялата хартия. Размазват мастилото и тежките слова.
Затова и изкуството е първи приятел на твореца. Помага му да преодолее болката. Да се справи със света. Всичко става някак си по-леко щом е споделено. Макар и понякога без думи. Болката притихва. А и рядко творчеството остава скрито. Именно чрез него мнозина намират съмишленици. Други творци. Които споделят подобни тревоги. В този момент човек осъзнава, че всъщност не е сам. Че заслужава да продължи. Да се бори. Че може да се справи. Без значение пред какво го изправя съдбата.
Разбира се, изкуството не интерпретира единствено тъгата. То е с нас и в щастливите моменти. Запазва спомена за прекрасното. Незабравимото. Запечатва в снимки и портрети греещите усмивки на лицата ни. Преглеждайки албумите на ново, изпитваме емоцията от пътуването до мечтаната дестинация. От първото излизане на сцена. От всеки празник с най-близките. Пеем песни и пишем стихове за радостите в живота. За всичко, за което сме благодарни. Възхваляваме красотата и величието на природата. Увековечаваме първата любов. И струните вече не плачат, а издават сладки звуци. Листът отново оживява, но не е запълнен с болка и тъга. А с нежни и красиви слова.
Изкуството е винаги с нас. Верен приятел е в радост и в тъга. Показва талантите ни. Помага ни да преодолеем дори и себе си в трудните моменти. Но и завинаги запазва хубавите безценни мигове. Изкуството е винаги красиво, когато е истинско – когато идва от сърцето и душата ни. Когато вярваме с всяка частичка от тялото си в това, което правим. Творчеството е част от същността ни. И никой не може да ни го отнеме. Затова не спирайте да се развивате. Споделете мъката и щастието си. Преоткрийте себе си. Пишете. Танцувайте. Пейте. Рисувайте. Снимайте … Творете!
Мария Стоянова
