Цветовете са част от нас, природата и културата ни. Нашият живот е облечен в цветове и нюанси. Изборът който правим относно цветовете, с които се заобикаляме трябва да бъде съзнателен и непредубеден.
Всеки цвят носи заряд от енергия, настроение, въздействие, спомен, мисъл, послание…Червеното има силен енергиен заряд, носи възбуда, свързва се с насилието и любовта, символизира кръвта. Виолетовият цвят е елитарен и романтичен, говори с езика на мистиката, настройва за страстни усещания, а в някои култури символизира траур. Зеленият е цветът, който най-малко уморява очите ни и сигнализира позволеното преминаване, природо-охранителната дейност, плодородието, маскировката и доларовите банкноти.
С малко повече информация и въображение, можем да си направим пълнокръвен личностен портрет само според цветовете, с които обичаме да се изразяваме. Домашният ни интериор, стила ни на обличане и предпочитанията ни към нюнсите в природата са част от изразни ни средства.
Вглеждайки се в преобладаващата гама от цветове около нас, можем да анализираме социални нагласи и да модулираме обществени вкусове. Така, както от край време се прави чрез проповядване на тенденции в модата и индустрията.
Дори и да не се занимавате с дизайн или рисуване, сигурно ви се е случвало да се чудите за подходящия цвят на хола си в разгара на ремонтния сезон. Обикновено в такива случаи продавачите на интериорни бои ви ухажват с помощта на дебел сноп картонени листчета, плавно разгръщащ стотици нюанси и хиляди цветове пред смаяния ви поглед, неподготвен за подобно разнообразие. Тези ветрила, или по-точно ‘карнетки’ представляват пълния набор от цветни скали, предлагани от производителите.
Лесно е да се загубиш когато имаш избор. Всички го правят непрекъснато, дори и най-добрите понякога се провалят. Може би първото, което трябва да определите, когато търсите най-подходящият цвят за хола, прическата или колата си е да се вгледате в себе – какво на вас ви харесва. После трябва и по малко да се информирате какво се слува отвън, какви са тенденциите и в каква посока ни водят. Обикновено всичко се върти около т.н. мейнстрийм и алтернативните течения. Те вървят в близки коловози, но обикновено отстояват противоположни мнения.
Ето ви например една синьо-розова история
Няма съмнение, че цветовете са въпрос на модни тенденции и следователно един от начините за културно влияние и акумулиране на печалба. Много успешни компании са в бизнеса с цветове. Американската компания Пантон стартира в печатарския сектор и скоро след това въвежда своя стандартизирана система на цветовете (Pantone Matching System, PMS), Системата на Пантон за цветовете използва стандартизирано име и номер за всеки цвят, което я прави удобна за синхронизиране между различни сектори в дизайнерския бранш. Така Пантон намира мястото си сред модната индустрия, мебелния бизнес и сферата на интериора.
Днес системата на Пантон за цветовете се използва все по-широко, а името на самата компания се свързва с модните тенденции в цветовете през годините. От 2000г. насам, Пантон инициира официално събитие, което ежегодно избира Цвят на годината.
През 2016г. например, под егидата на Пантон за цвят на годината бе избрана Нежно-розово-синята комбинация. За пръв път цветът беше не един, а комбинация от 2 цвята. Това вдъхнови много домакини да пребоядисат хола си в ефирно синьо и да разхвърлят бледо-розови възглавници по меката мебел.
И тъкмо да си полегнем с удоволствие сред новите романтични нюанси на чисто-новата всекидневна и полемиката започна.
Субкултирни оттенъци
От обратната страна на бизнес предприемачеството и мейнстрийм културата, в стабилна опозиция на нежно розовата комбинация застанаха алтернативните течения. Мнозина се изказаха, че селекцията „Цвят на годината“ оглавявана от Пантон не е нищо повече от пропаганда. Маргиналната култура обяви изборът на Цвят 2016 за опит от страна на статуквото да „нормализира“ и „опитоми“ така-наречения underground.
Според всички тях субкултурата отдавна имаше власт над розово-синята комбинация, и то в много по-крещящи отенъци. И това беше истинския глас на народа.
Критиците на Пантон обвиняват компанията в нещо като плагиатство и изопачаване на културната символика. Компанията се опитвала да присвои работещи вече в социалния контекст символи като ограничи техния същински фокус и даде повод за произволни тълкувания.
Според NYT, още през 2010 година поп-културата развя синьо-розовото знаме на cyber-революцията, но това беше комбинация с много по-крещящи отенъци и синтетична символика.
Абсолютно независимо от Пантон, cyber-punk пространството отдавна е поставил в центъра на zeitgeist-а и всеобщото внимание комбинацията от крещящо розово и убийствено синьо. В американската субкултура този цвят се нарича Seapunk („морски пънк“) и представлява реакция на младежката култура срещу статуквото.
С тази и подобни тези, алтернативната критиката оспори правото на Пантон върху цвета на 2016-та, обяви го за присвоен тренд и опит за вмешателство в естествената динамика на поп-културата.
Алтернативен или фешън?
Най-добрият вариант да се вместим хармонично в цветовия ансамбъл на заобикалящия ни свят е да се образоваме. Там някъде из целия коктейл от вкусове, цветове и настроения има място и за нас. Нашият личен избор винаги трябва да идва отвътре, просто трябва да го потърсим. Това, че можем да оцветим ежедневието си по определен начин ни дава инструмент да влияем на средата, а чрез нея и директно върху настроението – нашето лично и на тези около нас.
Търсете уют в собствената си кожа и на собствен терен.