Тим Бъртън: Всеки ден е Хелоуин
Името на Тим Бъртън отдавна се е превърнало в спусък, който мълниеносно изстрелва очакванията на любителите на киното по смела траектория, очертана от пищна визия и незабравящи се образи.
Световете, в които Бъртън разполага действието на своите истории се разгръщат в една територия там, където се преливат реалността и фантазията без да съществува ясна граница между тях – едното се превръща в другото чрез силата на комбинираното въображение на твореца и зрителя, които преминават през тези паралелни светове умишлено или неусетно като Алиса, минаваща през заешката дупка към Страната на чудесата или през мъглата на огледалото към Огледалния свят.
Тези светове съдържат достатъчно елементи от реалността, за да се убеди съзнанието да повярва безрезервно на емоциите на героите, но всички детайли и действия са като пречупени през призмата на фантасмагоричен сън или интерпретирани от леко налудничав, но много талантлив илюстратор на детски книжки.
Действащите лица, които излизат на сцената пред нас на фона на този декор са на ръба на абсурда (от едната или другата му страна), примесен с по-голяма или по-малка доза хумор, невинаги уловим и със сигурност разбиран от всеки зрител по различен начин.
facebook
Започнал кариерата си с почти невероятно добър късмет, благодарение на таланта и оригиналността си през годините Бъртън се превръща във фигура-законодател в Холивуд и всяко начинание, в което той участва, независимо дали като режисьор, продуцент, писател или художник, се очаква с огромно любопитство.
Още първият дългометражен филм, режисиран от него – „Голямото приключение на Пий-Уий” (1985) – разказ за това как един ексцентричен мъж-дете се впуска из Съединените Щати в преследване на любимия си велосипед, откраднат посред бял ден, се радва на изненадващ успех и му носи незабавна популярност. Той е последван от „Бийтълджус” (1988), който се превръща в огромен хит и затвърждава името на Бъртън, а филмите за класическия герой от комиксите Батман (1989, 92, 95) го изпращат в звездната лига.
By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=30738587
Една от рожбите на Бъртън, която не само допринася решително за блестящата с тъмна светлина слава на родителя си, а и заживява свой собствен живот е стоп-моушън анимацията-мюзикъл
„Кошмарът преди Коледа” (1993)
Около филма се заражда цяла субкултура, за която той е митология и която търси нови и нови начини да се потапя в магията му. Това търсене намира материален отговор в многообразие от желани колекционерски предмети – от най-различни играчки, настолни и компютърни игри през целия гардероб до всевъзможни модни, домашни и офисни аксесоари.
Интересът към тях се възражда особено силно всяка година в месеца на Хелоуин, подпомаган от бликващото от всички страни предлагане на костюми за маскен бал, всевъзможни предмети, задължителни за едно парти от чашите до декорацията, плюшени играчки, подходящи за „мил“ хелоуински подарък за любимата, както и специални прожекции на филма, на които можете да си държите ръцете с тематично-подбрана половинка или да пеете песните заедно с други запалени негови фенове.
Как и защо филмът, който в началото се възприема като бутиков – прекалено езотеричен, изискан и необичаен, за да се хареса на всички, постепенно се превръща в култ от вярна армия почитатели, растяща с времето?
„Кошмарът преди Коледа” излиза на екран преди 23 години, два дена преди Хелоуин и изведнъж и завинаги променя начина по който се гледа на куклените филми, мюзикълите и Дядо Коледа. Той предизвиква вълна от възторг сред феновете и е отрупан с позитивни коментари от критиката. Списание Rolling Stone го определя като възраждане на оригиналността и смелостта на жанра Хелоуин и пише: „Тази ослепителна смесица от забавно и страшно взриви идеята, че анимацията е само за деца.”
By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=38033895
Бъртън с Хенри Селик по време на снимките.
Историята на Джак Скелингтън, крал на град Хелоуин, само буквално съшитата с черни конци Сали и злополучния Дядо Коледа се оказва сложна бродерия от асоциации с приказките на Братя Грим, Е.Т.А. Хофман, Оскар Уайлд, немския експресионизъм и неми хорър-филми от 20-те години на миналия век. Той предлага на децата една увлекателна фентъзи-история, която оплита двата празника, а на възрастните – чудесна възможност да поразсъждават по въпроса за несъвместимостта на противоположностите под светлината на няколко лунни лъча романтика, наред с пленяващи окото визии, смях и песни в изобилие за всички.
Композиторът Дани Елфман
работил по музиката на повече от 130 филмови заглавия, разказва, че написването на десетте песни за „Кошмарът преди Коледа” е една от най-лесните творчески задачи, които е някога е имал, заради това, че се усеща много близък с главния герой Джак. Всъщност приятелството му с режисьора датира още от началото на 80-те, когато Елфман се подвизава из Лос Анджелис с рок групата си Oingo Boingo, на която Бъртън е фен. То прераства в плодотворно креативно сътрудничество, започнало през 1985, когато Елфман написва музиката за режисьорския дебют на Бъртън – „Голямото приключение на Пий-Уий”.
Заедно двамата създават за публиката многобройни незабравими преживявания в тъмния салон, измежду които задължително трябва да споменем две екранизирани класики – драматичните филми за Батман и привидно детския „Чарли и шоколадената фабрика”, в който Елфман изпълнява сам всички вокални партии.
За съвместната им работа той казва: „Хората очакват, че е възникнала някаква невидима система за проста и бърза комуникация между нас двамата. Но с времето не става по-лесно. Тим е също толкова сложен, може би дори повече. Всеки път, когато му свиря нещо се притеснявам точно толкова, колкото и първия път. Безброй пъти съм му изсвирвал нещо и след това съм го гледал как хваща главата си с ръце и започва на скубе косата си. Никога не съм бил недоволен от резултата, който сме постигнали заедно, но повечето пъти е трябвало да се полутаме доста, докато стигнем до него. Трябва да си полу-композитор, полу-психиатър.”
facebook
Сценарият, написан от Каролин Томпсън по оригиналната история и характери на Бъртън напомня напевна приказка за лека нощ с опростен разказ, който е едновременно вълнуващ, тематично богат и структурно стабилен. Бъртън разказва, че винаги е обичал идеята за приказките, но никога не е успявал напълно да се свърже с тях. Както става видно и в другите му филми, той взима класическите теми и образи и ги осъвременява по своя собствен начин, стъпвайки на психологическите основи на приказките.
Но дори и неговите послания да останат леко на заден план, може би скрити за някои от по-младите зрители, филмът е сам по себе си е наслада за очите и стоп-моушън анимацията му придава тайнствено и леко зловещо, неподвластно на времето качество. В допълнение скритата в тъканта на историята смислова нишка за аутсайдера, който иска нещо повече от това, което животът му е отделил е близка на мнозина, особено от подрастващите. Темите на „Кошмарът преди Коледа” са актуални за всяко поколение и това му дава силата, която има и днес. Той несъмнено е техническо постижение, но и емоционален триумф, и това е истинската причина, която кара фенската му маса да расте с всяка изминала година.
https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=9111159
Наистина, и към Бъртън е приложима теорията, че прави
отново и отново един и същи филм,
изказвана полу-шеговито, полу-сериозно и за негови колеги като Дейвид Линч, Уди Алън и редица други. Дали всъщност различните истории, които той разказва не се случват все в една и съща Страна на чудесата и дали ако камерата продължи само още малко по нататък след замъка на Червената Кралица няма да стигнем до куклените градчета Коледа и Хелоуин в едната посока и до привидно реалистичния Готам Сити в другата? Действително произведенията му съдържат елементи, превърнали се в негова запазена марка, като например мрачната готическа атмосфера, в която се виждат силуетите на оромни тайнствени замъци и причудливо изкривени къщурки, често с някое плашило наоколо.
По време на началните надписи на филмите му камерата почти винаги преминава през нещо или следи някакво движение, често на фона на тих нощен снеговалеж. Това ни подсеща отново за темите за Коледа и Хелоуин, които той използва неведнъж. Много пъти във филмите му срещаме образа на мистериозната красавица със скрита сила, романтична или пък не, злодея с болен мозък, който иска да управлява света или лошия баща, често противопоставен на главния герой – неразбрания от хората самотник – обикновено изигран от Джони Деп.
Актьорите, с които работи също почти винаги са „обичайните заподозрени”. Без да изброяваме всички ще споменем дългогодишната му половинка Хелена Бонъм-Картър и великият сър Кристофър Лий, които режисьорът обича да облича в черно-бялото райе, така актуално за хелоуинските костюми. Сигурно и самият той понякога се усеща хванат в капана на характерния си стил и имидж, защото казва, че дори и да се облече като клоун и да се смее с всички, хората пак ще го мислят за мрачен.
By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=8521855
В месеца на премиерата на най-новия му филм,
„Домът на мис Перигрин за чудати деца“
имаме чудесен повод да оставим мислите си свободно да разсъждават дали това важи и за него, да търсят прилики, отлики, както и аргументи за и против. Поне по някои формални признаци той има потенциала да се отличи от останалите – в него за Бъртън за втори път се снима загадъчната Ева Грийн, в роля доста по-различна от тази в „Тъмни сенки” (2012). Това е един от само трите му филма, които не са с музика на Елфман, наред с „Ед Ууд” и „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт”.
Без никакви спойлери – всеки любител на приказното ще намери своето собствено обяснение и смисъл в тази поредна история. Както винаги с Бъртън, бъдете подготовени за изненади и очаквайте неочакваното. Както той сам казва за подхода, който има към филмите си: „…трябва винаги мислиш, че ще бъде най-добрият, дори и да е … знаете … боклук.”
Текст: Веселина Тулевска
