Често чуваме житейската мисъл, че човек е на толкова години, на колкото самият той се чувства. Малко хора приемат казаното на сериозно, защото още от деца са ни учили, че човек неминуемо остарява и се сблъсква с всички неприятни обстоятелства, произтичащи от старостта. А какво ще кажете, ако разберете, че старостта е ваш собствен избор, от който можете да се откажете? Известната американска психоложка към Харвардския университет Елън Лангър доказва с необикновен експеримент, че остаряването съвсем не е задължително, ако вие не искате то да се случи.
Доктор Елън Лангър е известна със своите революционни открития, засягащи хората в преклонна възраст
През 1976 година тя провела изследване в старчески дом, което преобърнало с главата надолу всички представи за съвременната геронтология.
Лангър доказала, че прекомерната грижа за старите хора не е в тяхна полза, а напротив – съкращава живота им. Понякога задушаващото обгрижване отвежда човека до сетния му дъх по-бързо, отколкото самата старост и болестите. Благодарение на доктор Лангър, в науката се появил терминът „синдром на научената безпомощност“, който е признат от учените от цял свят.
Но Елън Лангър не смялата да спре след постигнатото и през 1979 година решила да развенчае останалите вековни митове за остаряването при човека
За новия си експеримент Лангър подбрала 8 мъже, чиято средна възраст била 75 години. Те се съгласили да се настанят в специално оборудвано за целта жилище, което се намирало на територията на бивш манастир в щата Ню Хампшър.
Участниците в експеримента дори не можели да предположат, че ги очаква нов дом, където щели да прекарат няколко седмици, без да имат какъвто и да е досег с външния свят. От мъжете се изисквало да не носят със себе си свои снимки, книги и вестници, които били направени или отпечатани след 50-те години.
Когато дядовците пристъпили прага на дома, те просто онемяли. В новото им жилище всичко било, както през далечната 1959 година – книгите на рафтовете, календарите, грамофонът с плочите и дори черно-белият телевизор с малък изпъкнал екран. Всичко наоколо ги пренасяло двадесет години назад във времето, когато те били здрави и силни мъже, току-що навлизащи в зрелостта.
Лангър помолила участниците в експеримента да се държат и да играят игри в двора така, сякаш е 1959 година
Мъжете трябвало да си представят, че са на възраст около 50-55 години и това се оказало изненадващо по-просто от очакваното. В дома присъствал и научен екип, но Лангър забранила на своите асистенти да показват по какъвто и да е начин на старците, че се намират в преклонна възраст.
Ако някой дядо решавал за кратко да поседне в креслото в отсрещния ъгъл, трябвало пъхтейки, да го направи сам или с помощта на другарите си. Също така никой и не помислил да напомня на друг за пиене на лекарства или да внимава какво яде и още много подобни банални неща от ежедневието на старите хора.
Изолацията от външния свят, пълната самостоятелност и грижливо създадената остановка в дома повлияли благотворно на дядовците. Само след седмица при повечето от тях се подобрила стойката, силата на мускулите, подвижността и зрението! Един от мъжете започнал да вижда с 10% по-добре, без да бил приемал никакви лекарства или специални процедури.
Нараснала и съобразителността на участниците е изследването – при 5 от тях коефициентът на интелигентност в края на експеримента станал по-висок, отколкото бил в началото
Но най-удивителното било, че външният вид на мъжете се променил. Съпоставяйки снимките им от началото на експеримента и след края му, станало очевидно, че те участниците действително изглеждали по-млади.
За пълна обективност снимките били показани на хора, който въобще не подозирали за експеримента на Лангър. Всички анкетирани били уверени, че снимките от края на експеримента били направени три години по-рано от тези в началото му, на които мъжете изглеждали по-възрастни.
Експериментът на Елън Лангър бил признат за успешен. С него се доказало, че самочувствието на човек зависи от заобикалящата го среда и моделите, които му налага обществото. С други думи, ако на 70 години човек нарича себе си старец и иска от околните съответното отношение, то той се чувства като старец. Ако пренебрегнем всички условности и до 95-годишната си възраст смятаме себе си за 45-годишни, то има голяма вероятност последните години от житейския ни път да са изпълнени с активност и радост, а болестите да отстъпят пред силата на духа и самочувствието ни.
