Всяка епоха е белязана от своите модни течения и стандарти за красота. От днешна гледна точка някои от разбиранията за красив външен вид в миналото могат да се окажат доста странни с това, че за постигането им се изисквали необичайни методи. Умаляващото пристягане на ходилата на аристократките в Китай от детска възраст и удължаването на шията чрез метални обръчи на кралските особи в Африка са само част от примерите за необикновени начини за постигане на желаните стандарти за красота. Много от „експериментите“ били не само болезнени, но и опасни за живота, но благодарение на тях, козметичната индустрия се е усъвършенствала и е станала далеч по-щадяща здравето ни.
Цветните вежди
Изписването на веждите не е просто метафоричен израз. Веждите са най-изстрадалата част от човешкото лице в процеса на разкрасяване. В древна Гърция било модерно жените да изрисуват една вежда над очите си, но заможните жени стигали по-далеч – залепвали върху веждите си козина от коза.
Жените в средновековен Китай пък стигали още по-далече – оцветявали веждите си в най-различни цветове. Един император дори наредил жените му да боядисват веждите си в синьозелени тонове. За да постигнат желания ефект, жените първо трябвало да обръснат веждите си и да изрисуват нови, използвайки скъпо мастило, което се внасяло от чужди страни. Всичко това се правело не толкова за удоволствие на императора, колкото да се демонстрира неговата заможност пред останалите хора. Все пак само аристократите можели да си позволят да използват мастило.
Необичайната мода преминала бързо и естествените вежди отново били оценени като предпочитан стандарт за красота. Разбира се, формата на веждите била най-разнообразна – дълги, тънки, къси или гъсти, и за всеобщо облекчение това улеснило жените при поддържането им.
Високите чела
В края на XIV век Изабела Баварска, кралицата на Франция, наложила модата на високото чело и дългата и тънка шия. Следването на модното течение изисквало жените да бръснат част от косите си над челото, над тила, както и да премахват веждите си. Миглите били напълно отскубвани, и това било болезнено, защото се премахвали не само горните, но и долните мигли.
Дългите нокти
В Китай дългите нокти били тренд, който се следвал векове наред и причината била доста странна – много дългите нокти били доказателство, че собственикът им не работел нищо с ръцете си, защото можел да си позволи прислужници.
По време на тривековното управление на династия Цин, модата на дългите нокти достигнала своя пик. Заради неудобството, което се изпитвало при носенето на дълги нокти, се наложил компромисен вариант – дълги нокти се поддържали само на два пръста – на безименния и на кутрето. За да се предпазят от счупване, върху тях били поставяни специални напръстници, изработени от скъпоценни метали.
Порцеланово бяла кожа
Да имаш бяла като порцелан кожа било много модерно в Англия през XVIII век. Избелването на кожата при жените изисквало употребата на конска тор. Най-опасният начин за постигане на бяла кожа на лицето бил чрез нанасянето на специални оцветители. Колкото повече червен оловен оксид нанасяли върху устните и скулите си жените, толкова по-голям се получавал контрастът с кожата. Освен това, дамите използвали и син молив, с който повтаряли вените на лицата си, като по този начин подчертавали бледността на кожата.
Белите зъби
Хората от Джорджианската епоха в Англия не само желаели да постигнат възможно най-бяла кожа на лицето, но и се стараели да избелват зъбите си. За да ги направят бели, в употреба влизала пудра, съдържаща сярна киселина! Разбира се, зъбният емайл се съсипвал от агресивната химическа обработка, но на свой ред заможните клиенти можели да си позволят поставянето на зъбни импланти. Донори на новите зъби ставали убитите в сражения войници. Дори когато в края на XIX век имплантите се изработвали от порцелан, някои зъболекари продължавали да предпочитат да поставят зъби от загинали войници.
Светлата коса
Благодарение на поезията Франческо Петрарка и неговата муза Мадоната Лаура, която била символ на красотата, светлите коси станали много популярни през XV век. За да постигнат желания цвят, жените боядисвали косите си в течение на няколко дни. В някои исторически източници се описва процедурата за боядисване на коса, която се състояла от 2 етапа: забърквала се специална смес, с която се мажели кичурите. След като престоявала два дни намазана с боята, косата се измивала и се нанасяла нова смес, която да престои още четири дни.
Тънката талия
Първообразите на корсетите били широко употребявани за постигане на тънка талия от най-древни времена. Те навлезли с пълна сила в живота на европейците през XV и XVI век. Пикът на модата на корсетите бил достигнат по време на управлението на кралицата на Франция Катерина Медичи (1547 – 1559). По това време корсетите успявали да „изрежат“ около 25 сантиметра от женската талия. А това означавало нанасяне на необратими поражения на вътрешните органи.
