Ревността е нормална човешка емоция. Да, напълно нормална. Точно както са нормални радостта, страхът, гневът и разочарованието. Обикновено асоциираме ревността с желание за контрол, подчинение и несигурност в себе си. Не е учудващо, че не искаме да я изпитваме, не си признаваме, че я изпитваме, а когато го направим – отричаме. Казваме реплики като „Аз? Да ревнувам? Няма начин!”
Е, признаваме или не, ревността присъства в най-интимните отношения на всички хора. При едни двойки – едва забележимо, докато при други – разтърсващо и проблематично.
Аз? Да ревнувам?
Когато изграждаме интимни взаимотоношения ние влагаме много от себе си. Инвестираме време, споделяне, търпение, разбиране, любов и … парченца от душата ни. Не е учудващо, че се страхуваме този крехък рай да не изчезне. Привързани сме. Обичаме. Не искаме изграденото да рухне.
В Wikipedia ревността се определя като емоция, свързана предимно с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка.
Няма нищо срамно в това да не искаме да загубим нещо, което ценим. Негатовното в цялата ситуация, свързана с ревността е липсата на осъзнатост и здравословен подход за справяне с нея.
Много често първата ни реакция е да отречем и потиснем чувствата си, или точно обратното – да им се отдадем сляпо, усилвайки негативния фор във връзката ни. И с двете реакции ще направим лоша услуга на себе си. Как да се справим с ревността по здравословен начин?
Признайте пред себе си, че изпитвате ревност (понякога)
Да признаете, че от време на време изпитвате ревност не ви прави лоши хора. Напротив. Прави ви истински хора. Хора, които познават човешката природа и я приемат такава, каквато е.
Ревността е част от широк клъстър нормални емоции, характерни за абсолютно всеки човек на тази земя. Отричането на този факт може да създаде повече проблеми във връзката ви, отколкото си мислите. Защо?
Когато потискаме и отричаме една емоция тя остава в нас и това води до натрупване на напрежение, а постепенно и до ескалиране на напрежението в реален конфликт в двойката.
Какво да правим? Бъдете честни със себе си и си позволете да изпитвате ревността, когато тя дойде при вас. Наблюдавайте я. Приемете я. Дишайте дълбоко и й дайте време да се успокои.
Дишайте през емоцията, докато се охлади
Вместо да потискате ревността в себе си, опитайте да я наблюдавате. Дишайте през нея. Вместо да се втурвате да си правите заключения, да водите разговори с партньора си, да преминавате към не дотам обмислени действия в разгара на емоционалната ви реакция, отстъпете назад.
Дайте си време, в което да се успокоите и да наблюдавате – какво всъщност се случва с вас? Дишайте дълбоко и позволете на емоцията да се охлади. Тогава ще можете да вземете по-добро решение относно това каква реакция да изберете.
Идентифицирайте нуждите, които стоят зад нея
Нещо, на което не ни учат в училище е, че под всяка позитивна емоция стои една удовлетворена нужда, а при всяка негативна емоция – неудовлетворена такава.
Когато търсим начин за справяне с негативните емоции е добре да се замислим коя наша нужда стои неудовлетворена в този момент. Какво искаме, а не получаваме от другия?
Наясно ли сме с нуждите си? Можем ли да ги заявяваме или чакаме отсрещната стана сам да се досети? Можем ли да отворим един откровен диалог за нуждите си? Можем ли да чуем нуждите на другия?
Говорете открито с партньора си за това, което се случва с вас
Споделете с партньора си своя вътрешен процес. Кажете как се чувствате, какви мисли имате, какви страхове… Например, можете да започнете този нелек разговор по следния начин:
„Искам да споделя с теб емоционалния процес, в който се намирам, въпреки че ми е много неудобно. Изпитвам известна ревност, когато забележа, ч… (идентифицирайте външния източник/поведение). Когато виждам това, чувствам (включете всички допълнителни емоции, които изпитвате заедно с ревността), защото (споделете как ви се отразява). Искам да мога да (посочете промените, които бихте искали да видите), и се надявам, че можеш да ми помогнеш с това.“
По този начин вие търсите подкрепа, но без да осъждате другия. Търсите разбиране, поемайки отговорност за собствените емоции, вместо да обвинявате другия.
И накрая, това отваря възможност за откровен диалог с партньора ви. Има ли истинска причина да ревнувате? Може ли другия да ограничи поведенията, които ви нараняват? Може ли той да се погрижи за нуждите, стоящи зад ревността? Показва желанието ви да си сътрудничите, решавайки заедно този проблем. Това ще усили близостта ви и ще заздрави връзката ви.
