В ежедневието си се сблъскваме с десетки хора. Общуваме с тях. Често следваме определени норми. Искаме да изглеждаме добре в очите на другите и да направим хубаво впечатление. Мнозина споделят, че не се интересуват от чуждото мнение. Че не са роби на чувството „Дали ще ме харесат?“. Не следват стандартите. Колкото и да отричат някои, мислите на останалите ни влияят по един или друг начин. В различните случаи повече или по-малко.
Но защо наистина го правим? Защо позволяваме да ни стандартизират?
Та кой определя кой е прекалено пълен или слаб? Кой определя кой е красив или грозен? Кой определя кое е правилно или грешно? Защо живеем спрямо чуждите стандарти? Защо заради тях не можем да си изградим правилна самооценка? Понякога се стремим да направим добро впечатление до такава степен, че приемаме мнението на другите безрезервно. Пренебрегваме нашето собствено. Дори забравяме, че някога е съществувало такова. Цял живот се оставяме да ни оценяват. Още от училище, когато допускаме някакви числа ни определят. Чужди хора да ни казват как изглеждаме. Постепенно се променя начинът, по който възприемаме себе си. Често се чувстваме не на място в собствената си кожа… Искаме да избягаме…
Истината е, че другите никога няма да са „доволни“ от вида или характера ни. Винаги ще сме твърде пълни или твърде слаби. Винаги ще сме твърде грозни или твърде красиви. Винаги ще сме твърде интелигентни или твърде глупави. Но всички тези коментари са твърде излишни. Твърде пошли. Твърде неуместни. Защото в повечето случаи нямат нищо общо с реалността. Породени са от завист или вътрешен гняв, който се излива като лавина върху невинните. Афектира ги и не им позволява да изградят правилно мнение за себе си.
Затова край! Край на вниманието и енергията, които отделяме на тези хора
Единственото мнение, което има значение, е това на нас самите. А реалността е коренно различна от думите на останалите. Време е да погледнем себе си без черните очила, които носим. Да погледнем истината в очите. Тя не винаги е мрачна и грозна. По-често се вслушвайте в думите на близките си. Те няма да ви излъжат – ще ви насочат към пътя на истината. Излезте от омагьосаната рамка, в която са ви сложили. Избягайте от чуждите стандарти и започнете да живеете по своите собствени.
Скоро след това красивата усмивка ще грее на лицето ви много по-често. Сълзите ще изчезнат. Неприязънът към собствената ви същност също. Ще се чувствате по-добре в кожата си. Вече няма да искате да избягате, а напротив. Тя ще бъде вашият уютен дом. Ще имате по-правилна самооценка. Ще се научите да обичате себе си.
Погледнете се в огледалото – красиви сте… нали?
