Колко пъти сте изкрещявали с пълен глас или пък в сподавено безмълвие думите: „Оставете ме намира!“ Всъщност точният превод на този вопъл е „Оставете ме сам!“. Дали насочен срещу чуждите или към най-близките ни и любими хора, ние просто имаме нужда да останем сами. А когато това най-после се случи, в главата ни бързо нахлуват съвсем други мисли. В очакване някой да ни подаде ръка сме изправени пред парадокса на самотата – нещото, от което имаме нужда, но и от което искаме с всички сили да избягаме.
Човешкият инстинкт
Човекът е социално същество. Нашите предци са живеели на групи, след това се превърнали е племена и народи. Една от отличителните особености на човека е умението му да разпознава лица. Това е причината понякога да зърваме лица в пръсналите се облаци в небето, в предметите, които ни заобикалят, в странните шарки по стените. Не се чувстваме добре, когато сме сами, защото такава е нашата природа. Ние търсим себеподобните си, за да не попаднем в бездната на самотата.
Едно от най-разпространените наказания на родителите към своите деца е забраната да излизат с приятели или пък забраната за излизане от стаята. Осъдени на самота, децата вкусват ужаса на това, което може би ги очаква в бъдеще. В същото време всички книги, филми и приказки ни учат на това колко важно нещо е семейството и приятелството или казано по друг начин – връзката с обществото.
Често психолозите подчертават, че в стремеж да се спасят от самотата, хората се впускат в съмнителни приятелства или търпят вредни връзки с роднини или любими хора. Влизат в случайни взаимоотношения и секти, като в крайна сметка си навличат много повече беди, ако биха избрали да останат сами. Създавайки ненадеждни и вредни социални конткти, в своята глава човек остава сам като онова наказано и страдащо в стаята си дете.
Ползата от самотата
Никой не може да бъде съден за това, че се опитва да се спаси от самотата. През цялото детство и младост слушаме за идеалната любов – неповторима и единствена. Много от нас се оказват в лабиринта на напълно противоположна ситуация, в която отношенията ни с половинката се разпадат под въздействието на отровата наречена страх от самота, само и само да не се окажем сами. Сякаш мечтаната половинка е останала там някъде и все още ни чака. Това усещане е създадено от нездравото културно внушение, че романтичната любов живее чак до смъртта и че всички житейски трудности завършват с щастлив край и пищна сватба.
Страхът от самота предизвиква паника, която замъглява погледа ни и не сме способни да видим разликата между „самотата“ и „уединението“. Първото може да бъде лошо, а в второто – жадувано и оздравително и осъзнаването му може да излекува страха и болката, като дори пред нас могат да се разкрият нови възможности.
Зад щита на смартфоните
Съществуват редица изследвания, доказващи как съвременните технологии отдалечават хората едни от други и ги карат да се чувстват още по-самотни. Дали изразяваме себе си свободно в Интернет пространството, разкривайки част от същността си, което в реалния живот не бихме направили? Или в същото време ставаме ли все по-самотни, вглъбени в екраните на телефоните си? Според психолозите дигиталното общуване и реалното се различават по това, че първото създава усещането, че „нещо не е както трябва“, но ако хората са престанали да разговарят помежду си, защото са забили погледи в телефоните си, те най-вероятно биха избягвали да общуват и без смартфоните си.
Още от 2010 година насам, редица изследователи стигат до извода, че здравословното социално общуване води до по-рядко боледуване, до повишаване на съпротивителните сили на организма и поддържането на килограмите. Разбира се, редовното бягане в парка не гарантира намирането на десетки нови приятели. Ако се радвате на хармонични отношения с родители, деца, приятели и партньори, напълно вероятно е да не попадате в статистика на т.нар. „епидемия на самотата“, която превзема все по-голяма част от съвременното човечество.
Страхът от самота ни подтиква към необмислени решения с ужасни последствия. Но да не забравяме най-големия парадокс – дори заобиколени от най-близките си хора в сетния си час, всички ние умираме сами. Ако превърнем самотата в уединение, може би ще успеем да си зададем въпроси, чиито отговори ще ни помогнат да преосмислим как се справяме с най-стария страх на света.
