След малко идва вашият ред за интервюто за нова работа. Имате перфектното портфолио, знаете добре, че искате това работно място, изпипали сте всички детайли по външния си вид. Но защо за гушата ви е стиснало онова познато чувство, което винаги ги връхлита точно преди най-важния момент, точно преди последната стъпка преди успеха? Неувереността е онова състояние на духа, преследващо ни като сянка, която шепне за предстоящия ни провал, за това, че не сме успели да бъдем перфектни. А, дали можеше, прошепва един познат глас. Несигурността в себе си може да направи целите ни да изглеждат непосилни, а в личен план да се чувстваме като недостатъчно достойни за партньора.
Само се замислете за следното противоречие: както никога досега, имаме целия свят в ръцете, благодарение на технологиите. И докато сме инжектирани с голяма доза привидно самочувствие, повечето от нас крачат по улицата с усещането, че не са толкова добри, колкото им се иска. Онези скрити емоции и непоносимото чувство на несигурност оформят в главата ни образа за нас самите – самокритични и несигурни в себе си и способностите си.
Изследванията показват, че общото между всички самокритични хора е усещането, че са различни от останалите. Според психолозите Робърт и Лиза Файърстоун (Firestone Assessment of Self-Destructive Thoughts (FAST)) възприятието при неуверените хора, че са различават от другите се изразява не в позитивен аспект, а точно обратното – в подхранването на негативна и разрушителна самооценка. Ако разберем откъде идва несигурността и защо критикуваме себе си до степен, в която спъваме собствените си планове, можем да се изправим срещу унищожителния вътрешен глас, поставящ бариери в собствения ни живот.
Защо съм толкова неуверен?
Дълбоко в нас непрекъснато някой води диалог, поддържащ чувството ни за неувереност. Това е критичният ни вътрешен глас. Той се формира в ранните ни детски години по време на опита ни, придобит в болезнени или унизителни отношения на околните към нас. По пътя на израстването си сме усвоили и наложили в живота си модела на наказание спрямо себе си или хората, с които общуваме.
Представете си детето, на което родителят или по-големият брат или сестра крещи „Защо си такъв? Нищо не можеш да правиш сам!” И сега си представете колко често чувате от приятели и познати коментари като „Изглеждам ужасно в тази дреха. Толкова съм дебела.” Този порочен модел на поведение дори няма нужда да бъде обличан в унизителни думи, за да повлияе негативно върху детето. Отсъствието на родител също може да остави отпечатък на несигурност у детето и усещането, че нещо с него не е наред. Твърде осъдителен родител пък може да стане причина детето да се превърне в интровертна личност или човек, който търси опора единствено в себе би и да не може да се довери в никого.
Причината за това е, че децата имат нужда да бъдат виждани и възприемани такива, каквито са. Неувереността ни се корени именно в детските години, когато сме били засрамвани или укорявани по начин, който ни е накарал да се чувстваме възприемани не такива, каквито всъщност сме били. Такива деца започват постепенно да губят усещане за истинските си способности и потенциал.
Затова добрият пример, който един родител трябва да дава е фокусиращия се върху подкрепата за положените усилия от страна на детето. Разликата между „Каква прекрасна картина! Ти си най-добрият художник на света!” и „Много харесвам цветовете, които си избрала. Браво на теб, че си се потрудила. От къде дойде идеята?” е, че вторият пример изгражда у детето здрава самооценка.
Ефектът на неувереността
Както виждате, вътрешният критичен глас до голяма степен е създаден от отношението на възрастните в нашето детството. Докато растем, възприемаме тези поведенчески модели като отнасящи се за нас. Подхранваме ги, вярвайки в неувереността ни през целия си живот.
В хода на изследванията психолозите Робърт и Лиза Файърстоун успели да стигнат до заключението, че най-често срещаните мисли на хората, изпитващи неувереност и несигурност са:
- Ти си глупав.
- Не си привлекателен.
- Никога не правиш нищо правилно.
- Не си като другите хора.
- Постоянно се проваляш.
- Дебел си.
- Такъв наудачник си.
- Никога няма да имаш истински приятели.
- Никой няма да те обича.
- Никога няма да спреш да пиеш/пушиш/взимаш наркотици.
- Никога няма да постигнеш нищо.
- Защо въобще се опитваш?
Чували ли сте някога тези мисли в главата си? Като зъл надзирател този критичен глас става все по-жесток и силен, когато се доближаваме до целите си, до успеха си, до момента, в който пред нас се появява дълго чакана възможност за реализация. „Ще прецакаш всичко. Всички ще разберат, че не ставаш за нищо. Откажи се, докато не е късно.”
Често реагираме на тези мисли, преди да сме осъзнали, че са ни нападнали. Може би сме стеснителни на купона, не можем да задълбочим връзката си с партньор, атакуваме хората около нас или реагираме критично на постъпка на приятел, дете, роднина. Само си представете какъв би бил животът, ако можехме да заглушим ехото на този глас в главата си. Какъв би бил нашият живот, ако можехме да се освободим от този товар, който носим още от детството си – неувереността в себе си.
Неувереността на работното място
Неувереността афектира много сфери на живота ни. Всеки човек може да забележи, че вътрешният критичен глас е по-силен в една част от ежедневието ни, отколкото в друга. Например, може да сте доста уверени на работното си място, но пък да страдате в личните си отношения. Често саботираме собствената си кариера, без да съзнаваме това. Стари познати усещания, че сме неконкурентноспособни, недостатъчно оценявани или незабелязяни могат да нахлуят в съзнанието и да събудят неувереността ни. Най-често срещаните укори на вътрешни гласове за кариерата са:
- Въобще не знаеш какво вършиш.
- Защо всички очакват от теб да правиш всичко сам?
- За кой се мислиш? Никога няма да бъдеш успешен.
- Напрежението е прекалено голямо. Не можеш да се справиш.
- Никога не довършваш нещата докрай. Прекалено мързелив си.
- Просто остави всичко за утре.
- Никой не те цени.
- Бъди перфектен, иначе ще те уволнят.
- Никой не те харесва.
- Кариерата е на първо място. Няма време да се погрижиш за себе си.
- Някога ще се хванеш ли на сериозна работа?
- Никой няма да те наеме.
Несигурността в любовта
Вероятно сме сами, срещаме се с някого или имаме сериозни отношения. И тук вътрешният критичен глас не спи. Връзките често са изпитание за отдавна отминали и уж загърбени болки и горчив опит, които таим дълбоко в себе си. Могат да предизвикат несигурност, която смятаме за дълбоко заровена. В отношенията си можем да бтъдем пометени от непълно неочаквани емоции, благодарение на неувереността си. Страхът от близост е разтърсващ, което води до изплуване на повърхността на вътрешния критичен глас. Ако го слушаме, можем да си навлечем сериозни беди във връзката, особено в началото й, когато се опитваме да изградим отношения на доверие и опознаване с партньора. Често вътрешният критичен глас преувеличава чувства като ревност или чувството за собственост или пък ни кара да се смятаме за отхвърлени и незначителни:
- Никога няма да намериш човек, който те разбира.
- Не се задълбочавай в чувствата към него.
- Въобще не му пука за теб.
- Прекалено е добър за теб.
- Трябва да поддържаш вниманието му.
- По-добре сама.
- Ако те опознае, веднага ще те зареже.
- Дръж всичко под контрол.
- Ти ще си виновна, ако се разсърди.
- Не бъди прекалено чувствителна, защото ще останеш наранена.
Как да преодолеем неувереността
В момента, в който осъзнаем откъде идва неувереността ни и ефекта й върху живота ни, можем да започнем да се борим с нея. Първата и най-проста стъпка е да прекъснете вътрешния критичен глас в момента, в който забележите, че се опитва да си проправи път към вас.
Доктор Робърт Файърстоун предлага следното упражнение:
Първа стъпка – напишете на лист хартия мислите на вътрешния критичен глас, но адресирани не до вас, а ги насочете към въображаем човек. Вместо „Толкова съм глупав. Какво ми става? Никога няма да успея”, напишете „Толкова си глупав. Никога няма да успееш”. Този процес помага да отделим себе си от бруталните атаки, като ги препращаме към второ лице, вместо да приемем, че се отнасят за самите нас. В началото упражнението може да се окаже доста неприятно, защото ще извика спомените ни за отдавна забравени усещания, които сме изпитали в детството си.
Втората стъпка е да започнете да мислите и да говорите за унищожителните си критични мисли. Напомнят ли ви за някого или нещо от миналото? Изяснявайки това, ще помогнете да намерите връзката между вътрешнияс глас и негативните изживявания в детските години, когато самокритичността у вас се е зараждала.
Трета стъпка – хората изпитват трудност при прилагането й , защото се налага да се изправят пред утвърдени вярвания и несигурност в себе си. Трябва да отговорите на атаките на вътрешния критичен глас, като изразите истинската си гледна точка. Можете да отбележите на лист хартия реалистични мнения за себе си. Отговорете на атаките по начина, по който бихте се обърнали към най-добрия си приятел – с уважение и обич.
Четвърта стъпка – анализирайте как вътрешният критичен глас оказва влияние във взаимоотношенията с любимия човек, на работното място, в отношенията с деца и приятелите ви. А какъв отпечатък оставя върху личните ви амбиции и планове? Обикновено какви събития предизвикват атаките на вътрешния критичен глас? В какви сфери неувереността се проявява най-силно?
Пета стъпка – последната задача изисква да съставите план за промяна на възприетите от детството модели на поведение. Ако неувереността ви пречи да задълбочите връзката си или да поискате от началството повишение, време е да предприемете действия. Време е да се отърсите от самобичуването, което ви повлича към дъното на зависимости и вредни за здравето неща.
Този процес не е никак лесен. Промяната винаги носи със себе си тревожност и дискомфорт. Все пак вътрешният критичен глас е бил ваша сянка през целия ви живот и не е лесно да се изправите срещу него. Колкото повече се променяте, толкова повече гласът ще става по-силен и по-силен. Неувереността няма да изчезне за една нощ като с магическа пръчка, а ще намалява бавно, докато полагате усилия за това.
Когато забележите, че атаката на неувереността ви връхлита, изправете се очи в очи с нея и не й позволявайте да ви повлича. Ако искате да съхраните себе си, не давайте да ви откаже от борбата ви с нея. Ако искате да се сближите с партньора си, не се вслушвайте в нея, когато ви казва да не изразявате привързаността си, нежността си. Ако се страхувате да изразите мнението си пред началството си, спомнете си, че вие сте детето, което някога е станало жертва на критики за смелостта и дързостта си, а днес единствено вие сте онзи, който може да се изправи и да го защити.
Когато осъзнаем собствената си значимост и сила, когато осъзнаем начините, по които сме били наранявани и опознаем истинския си вътрешен потенциал, тогава ще успеем да скъсаме оковите. Неувереността ще остане в миналото и ще започнем да бъдем хората, които искаме да бъдем.
