Затворът е място, което преобръща съдби, сблъсква и пречупва характери и поставя на колене и най-силните. Свикнали сме да виждаме затворите като предизвикателство за човешката природа и често забравяме, че преосмислянето на грешките и понасянето на присъдата е изпитание не само за мъжката природа. Зад решетките живеят заключени и жени – за едни те са крехки създания, а за други – същински чудовища, които обществото е отредило да не вкусят повече никога свободата. Зад стените на затворите се крият копнежи, болки, разочарования и несправедливост. Но как изглеждат лицата им, може да се види в снимките от единствения женски затвор в Израел Неве Тирца.
Затворът Неве Тирца се намира в израелския град Рамла. Той бил построен в края на 60-те години на миналия век. Зад решетките живеят 200 затворнички на възраст от 18 до 70 години. Тези няколкостотин дами представляват малка част от всички затворнички в Израел, които наброяват около 25 хиляди души.
Още през 2011 година фотографът Томър Ифрах от Тел Авив успял да получи достъп до затвора Неве Тирца
По онова време той работел като репортер и първата му поставена задача била да направи портрет само на една затворничка. Ифрах разговарял с жените от затвора и приключил работата си, но скоро след това нещо го накарало да се върне в Неве Тирца.
В продължение на три месеца фотографът прекарвал по един ден седмично в затвора. Там той слушал и записвал историите на жените.
Той споделя, че затворничките са от всякакъв социален произход, но най-често те идват от малцинства без каквито и да било права. На жените се налага да живеят, разделяни от решетка в тесни килии. По-голямата част от тях попадат в порочен кръг на непрекъснато завръщане в килиите, защото няма къде да отидат или не намират път в живота след затвора.
През 1979 година бившата арестантка Расмия Одех – палестинка, обвинена в извръшването на два бомбени взрива – повдигна наболял въпрос пред комитета на ООН и правата на човека в Израел. Тя не можела да се примири с факта, че в една килия живеят до 150 жени, някои от които се грижели и за своите деца.
Оттогава някои неща са се променили, но дълго време затворничките били лишени от правото да изразяват мнението си, като всички писма, в които описват случващото се, били прибирани от управата на затвора. И до днес в Неве Тирца еврейки, християнки и мюсюлманки не са разделяни в отделни килии, което е причина за избухване на жестоки религиозни конфликти между жените.
Често от страна на надзирателите се практикуват колективни наказания, включително нанасяне на побой, обгазяване и отнемане на правото на посещение на близки и приятели на затворничките.
Фотографът Томър Ифрах потвърждава, че в всяка килия съжителстват по 5-6 жени. Само си представете в малката килия, която делите с още пет затворнички – от седем часа вечерта чак до сутринта вратите остават затворени. В останалото време през деня си принуден на прекараш деня сред стотици други затворнички и затова постоянно се стига до конфликти и побоища, пояснява Ифрах.
Според него много от жените не би трябвало да стоят заключени в подобно място, защото се нуждаят от специализирана психиатрична помощ. Повечето от тях дори не са се родили в Израел, а идват от Русия, Етиопия и Южна Америка.
Томър Ифрах се завръща в затвора Неве Тирца отново през 2014 година. Тогава той успява да осъществи и своя проект – фотосесия на първото модно шоу, включващо затворнички. Защото дори затворени и излежаващи своята вина, те продължават да бъдат жени – различни, крехки и красиви.
