Общество с норми на благоприличие и сладострастно-пуританско невежество, изпълнено с извратени тайни желания – така може да бъде описана сексуалната култура на викторианската епоха. Докато младите дами се стремели да се образоват с помощта на наръчници със съвети как да разнообразят съпружеския си живот, по-зрелите жени и мъже били доста по-смели и развратни в интимните въпроси. Но как наистина изглеждала викторианската епоха?
Абсолютна безупречност и ненавист към неравностойните бракове
Дамите и господата от времето на викторианската епоха били длъжни да отстояват себе си като пример и идеал за абсолютната безупречност. Във висшето общество били наложени определени норми и правила на поведение, които в никакъв случай не можело да бъдат нарушавани. Най-голяма „жертва” на консервативните обществени разбирания било човешкото тяло – хората трябвало да забравят за чувствеността, като и за потребностите и желанията му. У дома на жените и мъжете било позволено да откриват лицето и китките на ръцете, но на улицата дамите задължително носели висока яка, а господата – строги смокинги и шинели. Ако жените не носели ръкавици на открити обществени места, това се смятало за липса на благоприличие, което навличало критики по адрес на дръзналите да излязат на улицата без задължителния аксесоар.
Изключително внимание се отделяло на произхода на човека и чистата му кръв. Аристокрацията пазела ревностно традициите и правела всичко възможно в кръга на избраните да не попадат чужденци или хора от простолюдието. Затова неравностойните и неудобни бракове не били допускани, в противен случай младоженците ги грозял конфликт със съществуващите касти. Не е никак чудно, че точно това било и времето на неомъжените особи. В същото време за ергените и старите моми било трудно да намерят половинки в обкръжението си.
Култ към лицемерието и надменността
Хората от викторианската епоха били горделиви. Период на безгранично високомерие и култ към фанатична консервативност. Неомъжените момичета в никакъв случай не било редно да остават насаме с мъж, защото щели да загубят репутацията си за цял живот. Но ако мъжът случайно останел вдовец, веднага трябвало да изпъди от дома си своята най-голяма неомъжена дъщеря или да покани компаньонка вкъщи, иначе обществото щяло да го обвини в кръвосмешение и други непристойни неща.
Да си признаеш симпатията пред жена не било общоприето. Дори ако някое момиче се обърнело към непознат мъж на улицата с молба да й помогне да намери търсения от нея адрес, тя можела да си навлече имидж на разхайтена развратница.
Идеалният съпруг – онзи, който доближавал жена си единствено с позволението й
Идеалът за съпруг през викторианската епоха изисквал мъжът да доближава жена си само с позволението й. Това обикновено се случвало с цел да се продължава рода, а не като израз на най-висшите любовни чувства. А по отношение на позите по време на сексуалния акт, на дамите било забранено да се пускат в интимности след обилно хранене или след употребата на алкохол. Смятало се, че той нанася непоправими щети на женския организъм, а ако в този момент жената заченела, детето можело да се роди с увреждания. На свой ред мъжете се чувствали далеч по-свободни и можели да си позволяват волности с жени, които стоели по-ниско от тях в социалния (и морален) статус.
Дамата имала право да се съблича преди акта единствено с помощта на мъжа
Жената от викторианската епоха можела да си легне с мъж, само ако той й помогнел с разсъбличането. Може би звучи романтично като от холивудски сценарий, но истината е, че преди да се отправи към ложето, пред дамата стояла нелеката задача да се избави от полата и корсета си. Самостоятелно тя не можела да се справи с това сложност и се налагало покорно да чака, докато мъжът я „освободи от оковите” на одеждите.
Бременната жена – зад четири стени
Когато жените забременеели, попадали в доста деликатно положение. Те били принудени да прекарват времето си, затворени между четири стени, без да се показват в обществото до раждането на детето. Всякакви разговори, отнасящи се за бременността, се смятали за непристойни и неуместни. На дамите се налагало да се справят сами с „проблема”, без да се оплакват или обсъждат положението си.
Интимната хигиена и бельото – теми табу
Невероятно е, но по онова време се гледало с лошо око на това да се подмиваш ежедневно. За да се компенсира невъзможността за редовна хигиена, на панталоните били изработвани специални отвори. А бельото било забранена тема в разговорите между представителите на висшето общество. За него никой не смеел да повдигне и дума.
При обикновените хора искрено вярвали, че къпането в гореща вода можело да доведе до различни заболявания, затова не допускали безразсъдството да се къпят. Въпреки, че богатите имали възможността от време на време да се отпуснат в гореща вана, правели това изключително и само облечени в дрехите си, при това набързо. Ето защо сексуалното общуване по онова време можело да бъде наречена условност – липсата на хигиена, отсъствието на канализация и пренебрежението към елементарни санитарни правила убивало всякакво желание за демонстрация на страст и наслаждение от любовта.
Повече парфюм за замаскиране на неизмитото тяло
Средство, наподобяващо познатите ни дезодоранти се появили едва през 1880-те години. Затова представителите на висшето общество били принудени буквално да оливат себе си с парфюми, за да прикрият миризмата на неизмитите си тела. И все пак всеобщата смрад се носела навсякъде, като се превърнала в повсеместна баналност на ежедневието. От хората се носело „благоуханието” на неизпрани дрехи, старо сирене, вкиснато мляко и какви ли още не деликатеси.
