Когато научният писател Филип Бол дарява плът от ръката си на неврологична лаборатория, която отглежда „мини мозъци”, неговата идея е да допринесе за изследване на биологичните механизми на деменцията. Вместо това, той се озова с опростено генетично копие на собствения си мозък, растящо в стъкло на Петри. Развитието на ситуацията провокира Бол да се замисли какво ни прави хора, както подсказва и предстоящата му книга, публикувана в „Nature”.
Типично за повечето „мини мозъци” е, че умират сравнително бързо. Един от тях все пак оцелява и се превръща в изолиран модел на живия човешки мозък. Филип Бол коментира, че не е имал илюзии относно идентичността на органоида с мозъка: все пак първият дори няма сензорни входове. Но „малкият мозък” успява да предизвика размисъл у него:
„Осъзнавам по-добре от всякога нашата съставна и случайна природа: ние сме общества от клетки”
Според Филип Бол и неговата книга „Как да си отгледаш човек” („How to Grow a Human: Adventures in How We Are Made and Who We Are”), развитието на геномиката ни изправя пред важни въпроси, като например кои са определящите за човешката идентичност характеристики. Неговата цел е да ни запознае с важните фигури в научния прогрес и политическите, социални и икономически фактори, повлияли работа им.
Какво всъщност означава да си човек?
В книгата си Бол очертава и често расистката и сексистка история на биомедицинските изследвания, показвайки как всяка област на изследване е била повлияна от предразсъдъците на деня.
„Все пак основаната насока на книгата е да покаже защо идеята за чиста и обективна наука е фарс”, според Натали Кофлер, редактор в “Nature”. “Възприятието ни за наука е неизбежно свързано с това за култура. Според мен винаги е имало, а и винаги ще има последици и за двете. Те си взаимодействат неизбежно, а работата на Бол описва какво ни е довело до двадесет и първи век.”
