Човекът винаги е съществувал в необятна вселена от звуци: откакто се помним, край нас се носят песните на птиците, долавяме шумоленото на листата, плясъците на вълните, а докато затаяваме дъх, тътенът на гръмотевиците и бурите карат кожата ни да настръхне. Гласът на природата е един естествен оркестър от шумове, които нашето ухо възприема като хармония. Но докато цивилизацията се развива, в живота ни се появяват все повече звуци, които не само нанасят вреда, а дори действат разрушително на психиката ни. Шумовото замърсяване е сред ключовите проблеми в големите градове.
Само се огледайте и се вслушайте в света около себе си – има толкова много доказателства за отрицателното влияние на шума върху здравето на човека. Силните звуци оказват неблагоприятно влияние на само на човешкия слух, но и на нервната система и на редица физиологически функции. Най-отчетливо това се проявява в постепенното невротизиране на онези от нас, подложени на въздействието на шум за дълго време.
Изследванията върху въздействието на шума показват, че той пречи по-малко на хората, които могат да контролират акустичното ниво на заобикалящата ни среда
Тези хора управляват източника на шума и могат по всяко време да изключат машини, инструменти и прибори, създаващи звуков хаос.
Но шумът се превръща в проблем за тези от нас, които се намират под въздействието му, без да могат да окажат никакво влияние върху него. Прост пример – апартаментът, чийто прозорец гледа към най-оживената улица в града.
Шведски социолози провели интересен експеримет, в който жителите на едно селце, разположнео до военно летище постоянно се оплаквали от шума на прелитащите самолети. На половината от тях била подарена богато илюстрована книга, в която се описвало колко важна била и продължава да бъде шведката авиация като част от съвременния въздушен транспорт. След няколко дни психолозите провели анкета, резултатът на която установил, че хората, на които била подарена книгата, изпитвали далеч по-малко раздразнение от шума.
Малко или много шумът влияе на психическото състояние на човека. Той повишава нивото на страха и агресивността. Наблюденията на психиатрите показват, че продължителното въздействие на силен шум или периодично прекъсван интензивен шум може да предизвика у хората асоциално поведение.
Шумът на границата на допустимото променя всеки от нас, като деформира нашето поведение и променя взаимоотношенията ни с близките. Шумът понижава желанието да съдействаме и да се стремим да помогнем на хората в беда.
Спомнете си случаи, в които дори добри съседи могат да превърнат в озлобени врагове, които са готови да си отмъщават един на друг. Няма нищо друго като шума, който отслабва самоконтрола и именно под въздействието му сме готово на неочаквани емоционални избухвания.
Шумът ни прави по-малко съпричастни
Едно интересно изследване било проведено в психологическата лаборатория на университета в Ню Хемпшир, САЩ. Група хора били отведени на горска поляна, след това в полето, където били подложени на интензивен шум от косачки на сено. Покрай групата случайно преминал човек, от чиято ръка изпаднала папка с листове. Листовете се разлетели и човекът се втурнал да ги събира.
За да бъде силен ефектът на „безпомощност“, другата ръка на човека била гипсирана. Така учените очаквали да проверят нивото на добрина и съпричастност на участниците в експеримента. Резултатът се оказал доста интересен: в нормални условия да се притекат на помощ проявили желание 80% от наблюдаващите безпомощния човек, докато в условия на интензивен шум това направили едва 15%.
В Нидерландия подобни опити се провели в шумните делови улици на големите градове, както и на тихите пресечки в покрайнините. „Изгубил се турист“, който разсеяно изучавал картата на града в затънтени улици често получавал помощ от минувачите, отколкото в оживените места на мегаполиса. Това означава, че шумът значително понижава социалната мотивация на постъпките ни, убива желанието да помогнем на нуждаещия се, нарушава отношенията между хората.
Чувствителни към шума или зависими от шума?
В хода на психологическите изследвания станало ясно, че в зависимост от възприятието към шума, хората се делят на две групи: на чувствителни към шума и зависими от шума. За хората от първата категория шумът е винаги неприятен, независимо каква е силата му. Идеалното състояние на тези хора е тишината. За хората от втората категория, понякога дори много силният шум е част от потребностите им.
И зависимосттта от шума не е никак изненадваща. Установено е, че шумът помага за увеличаването на нивото на адреналина, за справяне със скуката и самотата. Казват, че определено ниво на шума помага и да се преборим с неувереността.
Тези два типа хора представляват крайните точки на широкия спектър на отношението на човека към шума. Ние сме толкова адаптирани към съвременната „шумна“ цивилизация, че не можем дълго да се намираме в състояние на абсолютна тишина, в акустична стерилност. Шумът е символът на живота и на активната дейност.
Ръмженето на автомобилите, писъците на машините, смехът на хората, разтърсващата музика в клубовете, взривовете на фойерверките, живите разговори с приятелите – всичко това е нашият естествен фон. Шумът е спасение от самотата и мъчителните въпроси, изискващи усамотение и доказателство за това са силните децибели, с който тийнеджърите се наслаждават на музиката. В Средновековието силните песни в манастирите пък спасявали от изкушенията на дявола.
И накрая не можем да си запушим ушите за онези жадувани звуци – като дългоочаквания влак, на чийто задаващ се грохот реагираме с радост. Воят на сирените на наближаващата линейка – по-хубав звук и от най-нежните любовни излияния, ако е този момент животът на любимия ни човек е в опасност. Но сред шума на нашата цивилизация, връхлитащ ни от всички страни, не трябва да забравяме да се вслушаме в хармонията от шепота на дъжда, чуруликането на птиците и пролетния вятър в клоните.
