frida.bg
работохолизъм

Работохолизъм: как работата се превръща в бягство от живота?

Да обичаш работата си е прекрасно. Много малко хора могат да се похвалят, че отиват тръгват за работа с усмивка и ентусиазъм.   Всички искаме да изпитваме онова вълнение да се втурнем в офиса, да споделим страхотните си идеи хвърлите с идеи, да се заловим за работа, за да създадем нещо уникално и да успеем както за себе си, така и за нашите работодатели (или компания)!

Всичко това е прекрасно, но има голяма разлика между проявата на ентусиазъм и завивимото състояние, наречено работохолизъм. В тази статия ще наблегнем точно върху този въпрос.

Когато обичаме работата си това ни дава още сили и мотивация, които ни изпълват с добра самооценка и желание за постижения. Когато сме работоохолици обикновено искаме да избягаме от нещо, изтощавайки и последните си жизнени сили.

В крайна сметка всичко се свежда до един въпрос:

Какво мотивира вашето желание да работите?

Ако сте водени от радостно вълнение, страст, ентусиазъм и загриженост за оцеляването си (като необходимостта да плащате сметките и заемите си) – това е страхотно.

Но ако сте водени от чувство за празнота, копнеж за постоянно утвърждаване от другите или парализиращ страх за оцеляването си – това е съвсем различна мотивация, която може да ви докара до работохолизъм.

Не сте съвсем сигурни? Предлагаме ви 5 признака, които вероятно показват, че имате нужда да намалите работното темпо и да запълните празнотите в живота си с преживявания и пълноценни отношения. Работата не е всичко, нали?

Чувствате се тревожни, когато не работите

Работохолиците често не харесват работата си, но самият акт на работа им създава усещане за комфорт и структурира психичния им свят. Когато не работят те се чувстват тревожни, непълноценни, загубват ориентир, което води до чувство на вина, безпокойство, загуба на контрол и безпомощност.

Работохоликът има нужда от ежедневен списък със задачи и задължения. Той едновременно се оплаква, че работи прекалено много, но не може да спре, защото именно работата се е превърнала за тях в носител на смисъл и идентичност.

За вас работата е основен приоритет в живота

Празници със семейството? Семейна вечеря? Болни сте или уморени? Всичко това няма значение, защото „работа винаги има“. Работохоликът поставя работата над всичко останало.

Тази изкривена перспектива в приоритетите може в крайна сметка да повлияе на мнението им за другите. Те са склонни да обезценяват личните приоритети и хората, които поставят взаимоотношенията, семейството си или здравето си преди работата. 

„Свободното време“ за вас е равнозначно на загуба на време

„Свободното време“ е пълна загуба на време за всички работохолици. Те обикновено са 100% достъпни за колегите си и са готови да се върнат веднага на работа, дори това да означава да си тръгнат от романтична среща. Всъщност за много работохолици е изключително важно да са постоянно необходими за нещо.

Работохолиците не инвестират, за да помогнат на екипа си да бъде устойчив, дори когато ги няма. Напротив. Те създават системи, в които са необходими – управляват микроманипулацията, делегират лошо и не разчитат на членовете на екипа си. Защо, когато могат да свършат всичко сами?

Вие не се смятате за зависими, просто всички останали са мързеливи

Както при повечето зависимости, работохоликът няма да се признае за такъв, а по-скоро ще прехвърли вината към външни обстоятелства като нужда от повишение, мързеливи колеги и наличието на твърде много работа. Всъщност работохолизма индикира за проблеми в отношенията или липса на такива, самота, ниска емоционална интелигентност и дълбоко чувство за празнота.

За разлика от дрогата и алкохала, например, работата е социално одобрен начин за потискане на личните проблеми. Ето защо най-трудната стъпка при справянето с работохолизма е да признаеш пред себе си, че работата е твоето бягство от живота.

Колкото и да работите, в крайна сметка нито сте щастливи, нито удовлетворени

Хората, които опитват да решат личните си проблеми, нагърбвайки се с работа, нито са щастливи, нито са удовлетворени. Добре свършената работа носи моментно успокояване на тревожността, както всъщност е при всички зависимости.

Когато се приберете вкъщи обаче срещате същата празнота и проблеми, просто защото парите в банковата ви сметка не са храна за душата ви и никога няма да бъдат. Работохолиците принципно са дълбоко нещастни. Те чувстват натрапчива нужда да работят прекомерно, за да притъпят проблемите си, вместо да ги разрешат. 

За съжаление, както при всички други зависимости, работохолизма ще ви е нужен, докато не намерите по-добър начин да се справите с усещането си за празнота. Когато започнете да запълвате празнотата с истински неща, например подобрите отношенията с близките си хора, намерите нови приятели, позволите си да се забавлявате, повишите самооценката си, нуждата ви от прекомерно количество работа ще намалее. 

Въпросът е дали искате да го направите?