frida.bg
родител

Как да се справим (с любов!) със съзависимия си родител?

Ако след среща с единия или и с двамата си родители се чувствате изтощени, объркани, притиснати по един или друг начин да направите нещо, което не искате, то вероятността да имате съзависим родител е много голяма. В предишна статия описахме как да разпознаете съзависимия родител, а в тази – ще опишем как да се справим с това с любов и загриженост.

Много хора решават, че ще намерят решение на този проблем като прекъснат всякакви контакти с родителите си. Това обаче не е решение. Според фамилните психолози прекъсването на връзката с родителите създава повече проблеми и празнота в живота ни, отколкото да ни помага.

Затова вместо да опираме до крайни и често мъчителни за нас и другите решения, по-добре да се научим как да се справяме в любов, а не с война, нали? От къде да започнем?

Приемете, че няма 100% розови отношения с родителите

Не забравяйте, че отношенията с родителите никога не са розови на 100%. Разговорите между всички родители и пораснали деца понякога стигат до “задънена улица”. Понякога има неразбиране, понякога има подхвърляне на „горещи топки“ и гневни изблици, остри думи и чувство на вина.

Това не означава, че вие или те са “лоши” хора. Просто трябва да научите нови начини за справяне с емоциите си и за комуникация един с друг. Често тези нови начини започват с прозорливостта на децата – като носители на новото знание и бъдещето време.

Откажете се от желанието да имате „идеални родители“

Приемете, че идеални родители няма и не се старайте да превръщате родителите си в такива. Просто няма да успеете. Желанието ни да променим родителите, да запълним липсите си и да им докажем правотата си обикновено не води до никъде и ни оставя с горчив вкус в устата. Оставете родителите си да бъдат такива, каквито са решили да бъдат. Те имат това право, както и вие.

Фокусирайте се върху нуждите си

Много често децата на съзависими родители също са съзависими. Затова за тях е много трудно да разделят своите емоции от емоциите на другите, да диференцират нуждите си от тези на другите. Когато връзката родител-дете е обърната обикновено детето е прекалено фокусирано върху нуждите на родителя, вместо върху своите нужди. Научете се да поставяте фокус върху своите нужди и позволете на родителите си да се погрижат за своите.

Научете се да поставяте здравословни граници

Малкото дете започва да се учи да поставя граници, казвайки „не“ на всичко, което не му харесва. Защо тогава толкова много хора се страхуват да казват „не“ на родителите си? Е, това е така, защото се страхуват от тяхното отхвърляне и оттегляне на привързаността. Всъщност можете да се научите да казвате „не“ на родителите си с любов и загриженост към чувствата им и в същото време да останете верни на себе си и вярванията си. Как?

Кажете “не”, но и изразете съчувствие

Естествено, ако внезапно започнете да казвате „не“ на родителите си, те ще са много изненадани и ще опитат всячески да ви накарат да се върнете в предишния режим на съзависимост. В тези моменти е добре да останете верни на решението си. Вместо да го променяте изразете съчувствие към трудността на родителите ви да приемат новия ви модел на поведение.

Използвайте реплики като: „Добре, мамо/татко, виждам, че наистина ти е трудно да приемеш решението ми. Нека поговорим по-късно за това, когато всички сме по-спокойни.”

По този начин вие утвърждавате техните чувства и предлагате да поговорите за това, когато сте по-спокойни и бихте постигнали по-голямо разбиране. Много често трябва да вземем почивка от прекалено емоционален разговор, вместо да ескалираме ситуацията и емоциите си.

Дори вашият родител да не спазва винаги границите ви, за вас е много по-здравословно да излизате от ситуации, които ви карат да се чувствате „притиснати в ъгъла“, вместо да се поддавате отново и отново на манипулативния и съзависим модел на отношения.

Малко по малко вие ще установите „новите правила на играта“ и родителите ви ще приемат, че вече не сте малко дете, което могат да контролират, а възрастен човек – достатъчно уверен в себе си, за да се отстоява и развива по своя собствен житейски път.