Зависимите хора постоянно се нуждаят от валидизацията на другите, както и от постоянното утвърждаване, че са ценни, значими, добри, обичани. Това може да бъде приятел, дете, колега и не на последно място – родител.
В предишна статия, която можете да видите ТУК, описахме лесни стратегии как да се справите със зависимите хора, но получихме много въпроси за това как да се справим конкретно със зависимите родители.
Това не е лесна тема, тъй като както знаем детско-родителските отношения стоят в основата на всички останали отношения. Нормално е да бъдем зависими като деца – емоционално, ментално, социално, материално, финансово.
Много често обаче този вид отношения остават и в зрялата ни възраст и ни пречат да изградим зрели отношения, чиято основа не е зависимостта, а осъзнатото партньорство. Освен модел на поведение зависимостта от страна на родител може да се появи и като следствие на силен стрес и голяма промяна.
Например, когато са болни, уязвими, пенсионират се, губят близки хора, което често случва с напредване на възрастта, всички ние имаме склонност да търсим повече внимание, грижа, одобрение и да ставаме малко или много зависими.
В това няма нищо лошо, стига да осъзнаваме, че е моментно състояние и нямаме намерение, несъзнателно или не, да прехвърляме смисъла на живота си върху някой друг, например собствените си деца.
В тази статия ще наблегнем върху това как да разпознаем, че родителят ни е съзависим, а в следваща статия ще споделим ефективни стратегии за справяне с този проблем.
Зависимият родител има менталитет на жертва
Всички ние преминаваме през предизвикателства в живота си, но зависимият родител вярва, че другите хора в живота им, особено техните деца, им дължат извинение за извършените срещу тях грешки. Често това се проявява във вменяване на вина, с цел да се предизвика съчувствие, но най-вече – промяна в поведението или някакво конкретно действие.
Защо това поведение е опасно? Зависимото поведение от страна на родителите също така се отразява много негативно върху порасналите вече деца. Ако отдаваме твърде много време и усилия към това да успокояваме и валидизираме родителите си, няма да ни остане енергия да градим собствения си живот. Например, майка може да опита да вмени вина у дъщеря си, с цел да я накара да й отделя повече време и да й гостува по-често.
Зависимият родител никога не признава грешките си
Всеки човек допуска грешки и във всички „нормални“ отношения е нормално да се извиняваме, когато допуснем грешка. Зависимият родител обаче винаги е прав. Дори когато детето е пълнолетно и е прехвърлило четиредесетте, родителят ще откаже да води открит диалог. Той просто не може да понесе и признае възможността да е допуснал грешка. Вместо това той ще се стреми да наложи своето собствено мнение за ситуацията и, разбира се, да „коригира“ пълнолетното дете
Защо това поведение е опасно? На първо време се губи доверието в отношенията, тъй като всяко дете на родител с това поведение е наясно с невъзможността на родителя да бъде откровен и коректен за грешките си. От друга страна, детето отново и отново бива поставяно в позицията на „недостатъчно компетентно“, което руши самооценката му.
Зависимият родител контролира и манипулира
Контролът е крайната цел на всички зависими родители. Повечето зависими родители очакват от децата си високо ниво на преданост и любов, което е нездравословно и неестествено. То е предназначено да компенсира това, което им липсва в други взаимоотношения, най-често в партньорските и приятелските. Липсата на удовлетворителен социален кръг и интимни отношения често кара родителят да опитва да компенсира това чрез детето си.
Защо това поведение е опасно? Зависимите отношения с родителите създава драматично преобръщане във връзката родител-дете. Вместо родителят да захранва и подкрепя живота на детето си и стремежът му да се отделя и развива, детето започва да захранва родителя за сметка на собственото си развитие.
Зависимият родител никога не изслушва
Много пораснали деца на зависими родители се оплакват, че да говориш с тях е като „да говориш със стена.“ Усещането е като да опитваш „да пробиеш стена с глава“ и т.н. Колкото и валидни аргументи да поставяте на масата, зависимият родителят няма да промени позицията си. Той просто не ви слуша. Вместо това, ще опровергае фактите, без да излага нужните аргументи. Или ще смени темата, за да избяга от необходимостта за директна и ясна комуникация.
Защо това поведение е опасно? Както виждате, комуникацията и близостта във взаимоотношенията със съзависими родител изглеждат и са изключително труден проблем. Често той изисква години терапевтична работа, за да се разреши. Във следващата статия ще наблегнем на стратегии за справяне със зависимото родителско поведение. Ако искате да се справите с проблема в дълбочина потърсете помощ от добър психолог или психотерапевт.
