Със сигурност познавате човек, който постоянно се нуждае от вашето одобрение, внимание, насърчение и похвала? Някой, който се стреми да привлече погледа ви и сякаш не може да живее без вашите насоки и съвети? Това поведение, признаваме, е много характерно за децата, а на езика на психологията това е т.н. зависимо поведение или тип личност.
Зависимите личности постоянно се нуждаят от валидизацията на другите, както и от постоянното утвърждаване, че са ценни, значими, добри, обичани. Повече за това как да разпознаем зависимото поведение можете да прочетете ТУК!
В тази статия ще наблегнем малко повече върху това как да се справим с хората, които опитват да влязат в зависими отношения с нас. Това може да е дете, сестра, брат, близка приятелка, както и собственият ни любим човек. Зависимото поведение може да е стратегия за справяне с трудностите в живота, но може да е и временно състояние.
Например, когато сме болни, уязвими, преминаваме през тежък период в живота си всички ние имаме склонност да търсим грижа, одобрение и да ставаме малко или много зависими. В това няма нищо лошо, стига да не ни става начин на живот.
Трябва да знаем, че зависимият човек ще опита да прехвърли своята отговорност върху нас. Ако позволим това да се случи от една страна ще се изтощим, защото поемаме тежест, която не е наша, а от друга – ще лишим човека срещу нас от важният урок да се грижи за себе си и да поеме отговорност за изборите, действията и живота си.
Как да се справим със зависимите хора в 4 „умни“ стъпки?
Покажете, че вие също имате нужди
Още нещо важно, което трябва да запомним, когато си имаме работа със зависимо поведение. Това са хора, които предимно искат и не са склонни да ни предложат същото в замяна. Например, те искат одобрение, похвала, подкрепа, съвети, изслушване, пространство, но не са склонни да ни дадат същото в замяна.
Ако сте решили да продължите отношения с такъв човек е добре да покажете, че вие също имате нужда от грижа и подкрепа. По този начин сменяте местата си и правите зависимия човек от „получаващ“ – „даващ“. Това ще му помогне да се почувства имащ, какво да даде както на другите, така и на себе си.
Поставете ясни граници
Когато имате работа с нуждаещ се човек, трябва да сте наясно колко време и енергия можете да отделите, за да задоволите неговите нужди. Зависимите хора често не се притесняват да изтощят вас, прехвърляйки ви техните проблеми.
За да не се изтощите и да не се почувствате използвани трябва да поставите ясни граници и да им кажете „не“, когато започнат да прекаляват.
Много често нуждаещите се хора са нарцистични (нарцистичността е просто зависимото его-центрирано детско поведение). Затова ясните граници ще ви предпазят от злоупотреба и ще съхранят енергията ви. Поставянето на граници може да изглежда така:
„Няма да говоря с теб, ако… „
„Не, нямам възможност.“
„Може би ще го направя. Ще прегледам графика си и ще ти кажа по-късно. „
„Това е твое/мое мнение.“
„Бих искал/а да поговорим за моите проблеми/нужди…“
Приемете, че не можете да го промените
Приемете, че вие не носите отговорност за промяната в живота на зависимите хора, макар и те да искат да е така. Колкото и добри намерения да имате вие не можете, а и не трябва да поемете отговорността за живота им вместо тях.
Нито да се опитвате да ги направите по-малко зависими и нуждаещи се. Тяхната промяна е техен личен избор. Дори приемайки този факт вие им връщате достатъчно отговорност, с която те да започнат своето пътуване към връщане на личната си сила и самостоятелност.
Поставете себе си на първо място
Ще дадем пример с отглеждането на дете. Знаете колко зависими могат да бъдат децата и това е нормално. Колкото и да ги обичаме обаче не е добре да поощряваме тяхната зависимост, напротив. Добре е да ги оставяме да се сблъскват с трудности и трупат в себе си кураж и умения да ги разрешават.
Ако се стараем да бъдем много добри и услужливи родители всъщност правим много лоша услуга на децата, защото те могат да продължат да бъдат зависими и в зряла възраст.
Когато поставим себе си и собствените си нужди на първо място, независимо дали правим това с децата си или с най-добрата ни приятелка, ние изпращаме едно много важно послание – „Аз съм отговорен за себе си.“ Затова ценя своята енергия, време, ресурси и не се чувствам неловко да поставя граници там, където е необходимо.
Както децата, зависимите възрастни често прекаляват с изискванията си. Те винаги искат нещо и никога не им е напълно достатъчно. Умението да казваме „не“ им показва къде е границата, която не трябва да преминават. Освен това, когато ние поставяме граници ги учим как самите те да се грижат за себе си. На първо място.
