Според еволюционните психолози емоцията „ревност“ се е развивала у нас в продължение на повече от милион години. Тя се е появила за първи път още в пещерни времена, когато мъжете излизали да търсят храна, за да осигурят изхранването на семействата си, а жените защитавали децата и поддържали уюта у дома.
Защо ревнуваме?
Хипотезата е, че мъжете станали ревниви, защото вярвали, че техните партньорки споделят изкараните от тях ресурси с други мъже, както и факта, че жените им не оценяват и не дават предимство на техните гени.
Женската ревност, според еволюционната психология, също се е появила в същата тази среда и по много сходен начин. При жените това чувство е по-скоро свързано с предателството и това, че партньорът й споделя ресурсите, които събира с други жени, което в крайна сметка би ощетило семейството им.
Нещо интересно, което изследванията доказват по отношение на ревността е, че хетеросексуалните мъже са единствените, чието основно притеснение е физическата изневяра. От друга страна, хетеросексуалните жени и хомосексуалните мъже и жени са по-притеснени за емоционалната изневяра.
Но какво причинява ревността? Истината е, че ревността в една или друга степен е характерна за всеки човек. Много често тя ескалира, когато имаме ниска самооценка и несигурност в себе си. Да си несигурен означава да не се чувстваш достатъчно уверен, че можеш да поддържаш интереса на партньора си в дългосрочен план.
Много често ревнуваме, когато се страхуваме да не загубим някого или нещо, което е много ценно за нас. Както при повечето емоции, ревността се проявява по най-различни начини при различните хора. Както казахме ревността е характерна за всеки човек.
Важно е да отбележим, че трябва да се стараем не да спрем да я изпитваме, а да я разпознаваме и да се научим да се владеем. Затова ви предлагаме няколко ефективни начина да започнете вашия собствен процес по приемането и трансформирането на тази естествена и все пак негативна емоция.
Приемете, че сте ревниви
Истината е, че ако ревнувате, това не ви прави уникални. Всеки ревнува, просто едни хора умеят по-добре от други да прикриват тази емоция. Важно е да признаете (поне на себе си), че изпитвате ревност. Не обвинявайте другите хора за вашите собствени чувства. Те са ваша отговорност. Истината е, че ревността произтича от вашите собствени мисли, тълкувания, вярвания, преценки или реакции.
Приемете, че понякога в любовта боли
Любовта не е единствено цветя и рози. Много често в любовта се чувстваме отхвърлени, неоценени, наранени, излъгани. Когато не сме отработили нараняванията от предишните си връзки внасяме много страх и несигурност в настоящите си отношения. Затова е важно да свършим емоционалната си работа. Да приключим с миналото, за да не натоварваме бъдещето си с негативни емоции и преживявания.
Пуснете призраците от миналото
Ако не сте преживели миналите си наранявания и не сте простили на предишните си партньори е много вероятно да сте свръх реактивни в сегашните ви отношения.
Много често тази свръх реактивност се дължи на несигурност, че миналото може да се повтори. Ако в миналото ви е имало изневяра, предателство или отхвърляне това ви прави изключително чувствителни към най-малките сигнали, които могат да означават „предателство“.
Задържаните чувства на гняв, негодувание и болка ви пречат да продължите напред. Много често на повърхността този емоционален коктейл се проявява във формата на ревност. Важно е оабче да погледнем какво има отдолу.
За да продължим напред и да се освободим от страховете си е важно да приемем, че не можем да променим миналото и единствено можем да продължим напред, приемайки и радвайки се на любовта точно такава, каквато е.
