Далеч сме от идеята, че някой от вас иска да разруши целенасочено любовната си връзка. Все пак, ако искате да го направите (или да не го направите!) ви предлагаме няколко ефективни стратегии за това. Естествено, потвърдени от личния опит на много хора.
Факт е, че всички искаме щастлива любов, но въпреки това продължаваме да правим неща, които я … унищожават. Защо? От една страна, защото не сме достатъчно информирани за това как да създаваме и поддържаме връзките си, а от друга, просто смятаме, че ще ни се размине.
Е, истината е, че някои неща, които правим може да нямат моментални последици, но в дългосрочен план разрушават връзките ни. Въпреки всичките ни добри намерения. Ето кои са те!
Измама. Във всичките й форми.
Измамата включва всички „видове“ лъжи (да, т.н. благородни лъжи с цел другият да е спокоен също влизат в тази категория!) и изневярата. Най-бързият начин да прекратим една връзка е да спрем да се грижим за нея и за това как нашите думи и действия ще й се отразят. Измамата е предимно егоистична и се основава на страха от конфронтация. Нещо важно. Измамата никога не е само една, а повлича със себе си истинска лавина от нечестност, която разрушава доверието във връзката.
Обида. Невъзможността да простим.
Ако таим в себе си обида и възмущение от партньора ни и не можем да прощаваме това рано или късно ще ерозира любовта ни и ще доведе до край на връзката. Невъзможността да простим често води до изречени и неизречени обвинения към партньора, а това на свой ред създава напрежение в отношенията и ги разрушава.
Навик. Приемаме другия за даденост.
Приемането на любимия човек за даденост е мигновена стратегия за това да загубим интерес към него. Никой не може да изследва нещо, за което смята, че познава много добре. Когато приемем връзката ни за даденост от друга страна спираме да се грижим за нея и да я развиваме, а това може да разруши дори и една силна връзка с времето.
Тишина. Да мълчим вместо да говорим.
Много хора смятат, че ако запазят мълчание по определени наболели проблеми те някак ще изчезнат с времето. Това обаче рядко се случва. Проблемите стоят пор повърхността на разговорите и блокират разбирането, доверието и интимността.
Ревност. Другият е моя собственост.
Ревността и собственическото чувство се основават на вътрешната несигурност и желанието за контрол, които рано или късно ограничават свободата на другия, задушват го, спират неговото израстване. Малко ревност понякога е като пикантна подправка за страстта в отношенията, но когато тя е начин на живот в една връзка това може да се окаже капан, който ще я разруши до основи.
