frida.bg
емоционално

Защо всъщност избираме емоционално дистанцирани партньори?

Много често зад това, което с лекота наричаме „проблеми на връзката“ всъщност стоят проблеми на свързването. По-конкретно, на нещо, което в психологията се нарича „емоционално свързване“. Когато единият или двамата партньори са затворили сърцата си в клетка двойката многократно преживява провал в свързването, а това води до т.н. проблеми на връзката.

В тази статия няма да се спираме върху това как да разпознаем емоционалната недостъпност в другия, а по-скоро ще разгледаме нещо дори още по-важно – защо избираме емоционално недостъпни партньори или такива, с които ще преживееш сигурен крах на свързването, доверието и привързаността.

Истината е, че сами избираме в кого да се влюбим и с кого да имаме връзка. Никой в днешно време не идва при нас, за да ни съветва кой партньор е подходящ за нас и кой не е. Може би точно за това преживяваме и толкова много любовни разочарования. Доверяваме се на собственото ни несъзнавано, а то често ни кара да избираме грешни партньори.

Какво ни кара да избираме емоционално дистанцирани партньори?

Защо? Много е просто. Заради собствените ни модели на свързване. Най-често това се дължи на моделите ни за взаимоотношения, които сме изградили като деца с родителите си, но може, макар и рядко, да се дължи и на голяма травма в свързването и интимността във важно за нас партньорство, което е приключило.

Когато сме израснали с емоционално дистанцирани, студени и неоткликващи на нуждите ни родители ние възприемаме този модел на свързване и започваме да го преповтаряме по-късно в интимните ни взаимоотношения. Този вид „любов“ е единственият вид свързване, който познаваме.

Когато сме израснали със емоционално дистанцирани родители също така психиката ни изработва стратегия за справяне. Истината, че не сме обичани, ценени и желани, е твърде болезнена за едно малко дете, което е в отношения на зависимост с обгрижващите го.

Създаването на илюзията за любов

Тогава то създава илюзия и започва да възприема емоционалната недостъпност за любов. Започва да си внушава, че всъщност родителите му го обичат, когато правят това или онова, когато всъщност това никак не са поведения, свързани с любов и приемна. Напротив. Това са поведения на емоционална недостъпност и липса на свързване.

След години, това неизменно се отразява върху качеството на нашите връзки и по-конкретно – върху начина, по който избираме партньорите си.

Като деца изработваме подсъзнателни системи от вярвания за това как изглежда любовта въз основа на своите преживявания. С други думи, ние създаваме динамика на отношенията, които се чувстват като тези, които сме имали докато израстваме.

Така започваме да толерираме студеното отношение на другия и да го наричаме „топло“, да трансформираме факти от реалността, да се заблуждаваме и да кроим илюзия след илюзия. Е, поне докато не ударим дъното. Тогава започваме да виждаме проблясък на истина – не сме щастливи в отношенията ни и отново сме в омагьосан кръг.

Ако установите, че постоянно избирате емоционално недостъпни партньори, може да откриете, че тази динамика всъщност ви е добре позната. Може би един или двамата ви родители са отсъствали физически или емоционално, когато сте пораствали, а емоционалните ви нужди са останали неудовлетворени.

Някои хора правят откритието, че всъщност самите те са емоционално недостъпни. Колкото и да жадуват за емоционална интимност, те се страхуват и бягат, защото истинската дълбочина на връзката е твърде плашеща за тях.

Важното е това: какъвто и да е моделът ви, можете да го промените. Определянето откъде произтича е първата важна стъпка за прекъсване на цикъла.

Как да се освободим от този модел?

Връзките служат като огледало за случващото се вътре в нас. За да разчупим дълбоко вкоренените модели обикновено трябва да се изправим пред болката от нашето минало.

За да преминем отвъд старите рани, първо трябва да ги признаем и след това да ги освободим. Обикновено това изисква да проследим тези преживявания назад и да ги преразгледаме.

След като сме признали и пуснали тези модели, ние се освобождаваме от вътрешната принуда да ги преповтаряме. Вече можем да формираме по-здравословни, по-подкрепящи, по-удовлетворяващи възгледи за любовта.

Когато се освободим от тези модели ние ще станем по-добре подготвени да идентифицираме тези качества в потенциалните си партньори и ще можем да правим избор – да останем или да си тръгнем.

Ако сте в отношения с човек, който е емоционално недостъпен, това означава, че той също ще трябва да извърви своя личен път по свързване с травмите. Трябва да знаем, че това е лично решение и ние не можем да принудим другия на сила. Той може да го направи, когато е готов.

Какво можем да направим ние? Най-доброто нещо, което можем да направим е да държим постоянен контакт с чувствата и нуждите си, както и да започнем да гледаме на връзката по по-реалистичен начин. Без украси. Без илюзии. Без заблуди. Когато разберем колко е хубаво е да бъдем в контакт с чувствата, нуждите и принципите си едно е сигурно – повече никога няма да искаме да бъде по друг начин!