Всички ние се опитваме да слагаме в порядък живота си всеки ден. Иска ни се да можем да пресмятаме всяка минута и сякаш контролираме цялото си ежедневие. Колкото повече се вместваме в графика, толкова повече се затвърждава илюзията, че успяваме. И през цялото това време, докато сме будни, в една или друга степен всеки от нас действа като контрол-фрийк, борещ се с това какво да крие или покаже на целия свят. Само че всичко приключва, когато затворим очи нощем. Какви ги върши нашият мозък през нощта?
В съня си не можем да контролираме себе си и поради тази причина погрешно смятаме, че тогава не се случва нищо важно
Колкото по-рано ни „извика” будилникът от съня, толкова по-скоро ще продължим да използваме спечелено време за належащите важни и значими дела. Но сънят има да ни каже нещо и то е, че грешим. я
Според руският журналист Владимир Яковлев, журналисти и изследовател на мозъчните процеси, ни сме свикнали да казваме с лекота „заспах” или „събудих се”. Но всъщност това не е така. Не заспиваме ние. „Заспива” нашият мозък. По-скоро той ни оставя в състояние, което сме научени да наричаме „сън”, когато той започва да си върши работата на спокойствие. За една нощ мозъкът е способен да преработи куп информация от всякакво естество точно като съвършен суперкомпютър.
В своята книга „Уход за мозгом“ (2019) Яковлев говори за функцията на мозъка по време на сън
Най-напред органът стартира диагностика на всички системи, съществуващи в организма. Ако има нужда, подключва механизми за самовъзстановяване. По време на този процес се обновяват не само нервните клетки, но и заживяват уврежданията на кожата. Помислете колко удивени сте били като деца, когато на мястото на кървите дири по колената от предишния ден , сте видели твърди корички на същото място. Това е така, защото процесът на възстановяване през нощта, докато спим, протича много по-интензивно, отколкото през деня.
По време на сън мозъкът обработва цялата получена информация, получена през деня. Всичко, което сме чули, видели, помирисали, докоснали, прочели – цялата кратковременна памет . Дори най-незначителните неща, на които даже не сме обърнали внимание, включително образите от периферното ни зрение. Разпределяйки информацията, гениалният орган в главата ни сортира, анализира и пределя важността и ценността на складираното. След това нашият суперкомпютър съхранява всички обработени данни в дългосрочната памет – нещо като записване на информация на твърд диск, за да се запази за век и веков. Или до нашия край на земния път, ако трябва да сме точни. Най-удивилното е, че мозъкът успява да свърже новата информация със старата, получена през целия ни живот досега. Междувременно се грижи за това и да пречисти кеша от ненужна замърсяваща информация , за да защити паметта и нервната система от претоварване. Е, има ли още съмняващи се в твърденията, че сънят е най-важното нещо?
И не на последно място – по време на сън мозъкът укрепва мускулната памет
Всички двигателни навици, получени през деня, докато танцуваме, учим се да караме автомобил, плуваме – мозъкът ги пренася от кратковременната памет в дългосрочната. Затова дори да не сме се качвали на велосипед в последните тридесет години, можем уврено да въртим педалите в следващата минута. Това е феноменът на „мускулната памет“. Затова, че мозъкът е успял да запише всичко на „твъдия диск“, ние знаем как да държим равновесие на колело до най-малката подробност.
Мозък на хората с творчески натури се занимава с обработка на информация по време на сън, като дописва страници, рисува картини, подбира неочаквани решения на фантазията ни. Но за всичко това той има нужда от време, припомня Яковлев. Време, което съответства на нашия начин за вместване в собствения ни живот и скорости. Когато мозъкът приключи със задачите си, сам ще ви разбуди.
