Всеки човек допуска грешки. Някои от грешките ни са малки и лесни за „преглъщане“. Например, купуваме прясно мляко с изтекъл срок на годност или забравяме рождения ден на близък приятел. Други – са ключови и предизвикват последствия, които преобръщат както нашия живот, така и живота на хората около нас.
Какво правим, когато сгрешим?
Истината е, че никой не допуска грешки целенасочено. Грешим, защото сме се отклонили от пътя на съзнателното си намерение. Когато допускаме грешка това не е защото предварително сме имали план да объркаме нещата.
Просто това се случва въпреки желанието ни всичко да е наред. Всъщност далеч по-важно е как реагираме, когато сме допуснали грешка и какво правим, когато осъзнаем, че вече сме сгрешили. Има 3 начина, по които повечето от нас реагират, а те са:
Поемане на отговорност
Една част от хората просто обясняват защо са допуснали грешка. Например, пропуснали сме важна работна среща. Хората, които поемат отговорност за грешките си ще се обадят на отсрещната страна, за да обяснят, че са имали много натоварен ден и са забравили часа за срещата, за което искрено се извиняват.
Поемането на отговорност означава, че съзнаваме естеството на човешката си природа и ограниченията си. Човешко е да се греши, но е също толкова човешко да поправяме грешките си с искрено извинение.
Приписване на отговорността
В тази графа спадат всички хора, които осъзнават, че всяка грешка има последствия и съответно някой носи отговорност за тях. Но … това не са те самите. Например, ако са пропуснали важна работна среща те ще припишат отговорността на нещо извън тях – ужасния трафик навън, опашката в банката, забавянето на някой друг и т.н. Можем да кажем, че това е поемане на отговорност, но само наполовина.
Отхвърляне на отговорността
Да, има хора, които отхвърлят категорично отговорността за грешките си. Вместо да признаят, че носят отговорност за тях те директно минават в поведение на защита и използват вината, за да отклонят вниманието на другите … от себе си. Вероятно сте срещали такива хора или дори самите вие сте реагирали по този начин? Това поведение има логична причина.
Грешките като заплаха за личността
Грешките са неприятни и обикновено ги свързваме с характеристики като слабост и недостатъчност. Трудно е да говорим за тях, защото това означава да признаем, че не сме перфектни. Факт е, че живеем в общество, което иска от нас на всяка цена да отговаряме на определени стандарти. Истината е, че най-важният стандарт, който трябва да ни води в живота ни е, че преди всичко сме хора.
Трябва да споменем, че начинът, по който възприемаме грешките води началото си от първите години от живота ни. Възпитанието е свързано с награди за успехите и наказание за грешките ни.
Ако се справяме според очакванията на възрастните те ни се радват, приемат, обичат. Ако гафим – ни отхвърлят и наказват. Така още от деца започваме да избягваме грешките с всички възможни и невъзможни средства. Избягването често е свързано с непризнаване и отказване от отговорността за собствените грешки.
Защо отричаме грешките си?
Хората, които не признават грешките си често са твърдо убедени, че те са знак за тяхната безполезност, недостатъчност и малоценност.
Те смятат, че ако признаят грешката си това ще им донесе унижение, отхвърляне и неодобрение от другите. Мнението на другите е много важно за тях, а да загубят одобрението им е равнозначно на заплаха за психическата им устойчивост.
Отричането на грешките е защитна реакция, която цели да предпази егото от отхвърляне. Ако признаят, че грешат това ще бъде тежък удар върху тяхното самочувствие. Точно тук идва отричането, което изкривява реалността, така че тя да бъде по-поносима.
Как да се справим?
Ако сте от хората, които трудно признават, че грешат и дори отричат грешките си, вероятно се чудите дали можете да излезете от този омагьосан кръг. Истината е, че може. Отричането е защитна реакция, която ни предпазва от неприятни и заплашителни факти от реалността.
Да започнем да приемаме себе си и собствената си човечност, и да – липса на перфектност, е избор, който можем да направим първо вътре в себе си.
Приемете, че няма нищо лошо в това да грешите понякога. Приемете, че сте развили този защитен механизъм като деца, защото сте се страхували от наказанието на родителите и възпитателите си.
Приемете, че перфектността е маска, която ви пречи да се свързвате с другите и да показвате истинския си Аз. Направете избор да живеете СЕБЕ СИ и да показвате, че не сте идеални.
Започнете да говорите за грешките си, споделяйте как се чувствате, когато грешите и не забравяйте да поднасяте извинение за последствията, защото такива винаги има!
