frida.bg
наранени

Как да спрем да се чувстваме наранени според един йога гуру?

Задавали ли сте си въпроса защо от любовта боли? Защо трябва да минаваме през толкова болка в най-близките си отношения? Защо хората, които най-много обичаме ни нараняват най-много? Няма човек на тази земя, който никога да не е бил нараняван в любовта.

Според Шри Шри Рави Шанкар, известен йога гуру и основател на фондацията “Art of Living”, ние минаваме през болката в любовта само ако не сме достатъчно осъзнати. Ако имаме нужната мъдрост това няма да бъдем наранени. Минаваме през болката, според него, само когато ни липсва мъдрост.

Представяме ви правилата на Шри Шри Рави Шанкар, които, твърди той, ще ни избавят от болката и ще ни предпазят от бъдещи любовни разочарования!

Този, който ни е наранил също страда

Когато страдаме често започваме да мисли, че само ние изпитваме страдание. Всъщност, хората, които нараняват са такива, защото носят собствените си белези и болки, но не са се справили с тях по конструктивен начин. Те просто споделят с нас това, което имат. Когато погледнем от тази перспектива отваряме вратата на състраданието към тези, които са ни наранили, както и вратата на прошката.

Хората, които ни нараняват често не знаят какво правят

Много хора нараняват другите, защото не знаят как точно техните действия и поведение рефлектират в тях. Те не са достатъчно чувствителни и осъзнати за начина, по който това, което правят наранява другите. Това е така, защото самите те не познават достатъчно собствената си болка и най-вече – отричат я и я потискат. Това често са хора, които се смятат за безгрешни и рядко биха поискали прошка. Как този факт може да ни спаси от болката? Просто да приемем, че са хванати в капана на собствените си избори и наистина не знаят какво правят.

Наранени сме, защото трябва да изчистим стара карма

Според Шри Шри, ние трябва да бъдем наранявани в любовта, за да „изплатим“ лоша карма. Ако в миналото сме направили нещо лошо на някой човек, били сме арогантни, нечувствителни, наранявали сме осъзнато или не, това се превръща в наша карма, която ще дойде при нас впоследствие. Когато знаем, че просто трябва да разплатим за свои стари грешки, това ни помага да приемем болката като част от израстването ни и по-лесно да продължим напред.

Болката идва, за да ни направи по-силни

Замисляли ли сте се защо природата ни е направила толкова чувствителни и раними? Според Шри Шри, това е така, защото само болката може да ни направи достатъчно силни, за да издържим на предизвикателствата на живота. Според него, както когато се монтира стълб, след инсталацията той се разклаща, за да се провери дали е остатъчно вкоренен или не.

По същия начин болката идва, за да видим дали сме достатъчно добре утвърдени в себе си, дали сме в мъдростта или не. Всяко нараняване се опитва да ни разтърси, за да види дали сме силни или не. Той тества силата ви. То идва, за да ни направи по-силни.

Когато се чувстваме наранени това се дължи най-вече на две неща – липса на комуникация и липса на разбиране. Комуникацията е в основата на разбирането, а разбирането не е само постигане на общ фокус между двама души. То включва и малко по-глобалното разбиране, че събитията и нещата в живота ни са ефимерни – вечно движещи се и непостоянни.

Всичко рано или късно се променя

Ако се вкопчваме в представите, очакванията си, фантазиите си, желанията си, мечтите си е много вероятно често да оставаме наранени и разочаровани. До голяма степен мъдростта на нараняването се крие в това да не се вкопчваме в нищо и да следваме потока на живота и това, което ни се случва.

Когато се вкопчим в болката, това е друг начин да останем в нараняването излишно дълго време. В главата ни се превъртат едни и също сценарии, които активират едни и същи мисли и съответно емоции – вина, гняв, обида, разочарование.

Ако се вкопчваме в представите, очакванията си, фантазиите си, желанията си, мечтите си и дори болката си … е много по-вероятно често да оставаме наранени и разочаровани. До голяма степен мъдростта на нараняването се крие в това да не се вкопчваме в нищо и да следваме потока на живота и това, което ни се случва.