Едно от най-важните неща, които всеки от нас трябва да научи за взаимоотношенията е как да застава зад себе си. Винаги, когато е нужно. Когато емоциите ескалират, границите се слеят и започнем да губим вътрешните си ориентири (а кой не се е чувствал точно така в любовта?!) е добре да знаем как да станем своя най-страстен адвокат, да „стъпим“ върху силата си и да ориентираме другия в законите на собствения ни свят.
Да застанеш зад мнението си
Голяма част от нас никога не са го правили или подхождат към въпроса с голяма доза неувереност и боязън. Всъщност да застанеш зад себе си е свързано с доста дискомфортни неща.
Да кажеш „Не, номерът ти не минава този път“ или „Не, няма да направя това, което искаш, защото противоречи на принципите ми“.
Особено тези от вас, които се опитват да избягат от конфронтацията от страх, че всеки конфликт може да доведе до край на отношенията, помислете отново. Какво печелите в случая? И не е ли това по-скоро „пирова победа“?
Да застанеш зад чувствата си
Когато премълчаваме чувствата си, истините си, принципите си и правим компромиси с личността си всъщност предаваме себе си, за да отговорим на очакванията на другия.
Всяка от нас е правила това, за да няма конфликти, да спаси отношенията си или за да бъде приета, харесвана, ценена. Но на каква цена?
Да застанеш зад силата си
Вярвате ли в личната си сила? Познавате ли онова място вътре у вас, което бумти като разпалена пещ. To ви дава силата да отстоявате себе си, принципите си, важните неща в живота ви и чувствата ви? Отговорът за повечето от нас е отрицателен.
Не само не познаваме вътрешната си сила, не вярваме в нея и не я използваме, а и я предаваме в ръцете на някой друг. Всеки път, когато кажем „Не знам/не ме интересува, ти реши.“ или „Какво искаш от мен да направя?“ ние прехвърляме силата си в ръцете на някой друг, вместо да я използваме.
Как да започнем да го правим?
Когато се отказваме от силата си в отношенията завъртаме у себе си един омагьосан кръг от пасивност, неувереност, апатия и безсилие.
Вероятно някой някога ни е убедил, че друг ще вземе правилно решение, защото ние не сме способни. Може би това е бил родител или друга влиятелна фигура в живота ни, която е допуснала много ключова възпитателна грешка.
Истината е, че всеки път, когато предавате отговорността за решенията си в ръцете на партньора си или някой друг, или избирате да не заявите себе си и истината си, а да премълчите – вие предавате себе си и се обезсилвате все повече и повече.
И обратното. Всеки път, когато заявите себе си трупате точки в полза на личната ви сила и увереност. Става дума за навик. Aко го обърнем в наша полза много скоро ще се радваме не само на по-добро самочувствие, но и на тотална положителна промяна в отношенията, но най-вече в живота ни!