frida.bg

Живеем ли наистина по-дълго от предците си?

Днес всички приемаме за факт твърдението, че жизненият ни цикъл е много по-дълъг от този на предците ни. Но дали наистина е така? На този въпрос се опитва да отговори експертен материал на BBC.

Безспорен статистически факт е, че през последните няколко десетилетия продължителността на живота се е увеличила драстично в целия свят. Средният човек, роден през 1960 г., най-ранната година, в която ООН започна да съхранява глобални данни, може да очаква да живее средно 52,5 години. Днес средната стойност е 72 години. В Обединеното кралство, където подобни данни се събират от по-рано – тази тенденция е още по-голяма. Роденето през 1841 г. момиченце се очаква да живее само 42 години, а момченце – до 40 години. През 2016 г. едно момиченце може да очаква да достигне 83, а едно момче – до 79 години.

В последните десетилетия животът нараства драстично заради развитието на медицината и по-добрите условия на живот. Всяка изминала година от средата на миналия век тази положителна тенденция се увеличава. През септември 2018 г. обаче се случи нещо невиждано досега – Службата за национална статистика потвърди, че поне във Великобритания продължителността на живота е престанала да нараства и значително се забавя в световен мащаб.

Всъщност, въпреки всички статистики – хората не живеят биологично повече, отколкото предците си. Да, ние имаме по-голям шанс да доживеем по-дълбока възраст, но биологичните ни лимити не са се променили в последните няколко хиляди години. Причината ние да доживяваме до 60+ години (нещо нетипично за по-голямата част от историята на вида ни) е, че живеем в най-мирните, технологично развити и благодатни години.

Средната продължителност на живота се измерва осреднено. Ако имате две деца и едното умира преди първия си рожден ден, но другото живее до 70-годишна възраст, средната им продължителност на живота е 35 години. Това е математически вярно, но не дава пълната картинка на нещата. Защото в миналото детската смъртност е била безумно по-висока от сегашната и това е намалявало средната продължителност на живота многократно. Затова и древните гърци и римляни са живеели „средно 30-35 години“.

Означава ли обаче, че в древността 30-годишен човек се смята за стар?

В никакъв случай. Всъщност в Римската империя се смятало, че мъжете на около 30-50 години са най-зрели за политическа и военна кариера. Гръцкият поет Хезиод пък пише, че за мъжът е най-добре да се ожени малко под или над 30 години. Затова и 30-35-годишната възраст в никакъв случай не се смятала за „старост“, дори преди хиляди години. Просто шансът да доживееш до нея бил по-малък от днешния.

Затова и нашата максимална продължителност на живота не се е променила много, ако въобще се е променила, в последните хилядолетия.