Много често хората изразяват емоциите си с „никога“ пред тях – „аз никога не се гневя“ или „аз никога не плача“. Когато използваме думата „никога“ за определено емоционално състояние трябва да наострим уши, но към самите себе си. Това е знак, че нещо сме потиснали. Нещо не си позволяваме да изразяваме свободно.
Да, не всички емоции са прекрасни, но всички са чудесни. Те са знак, че сме живи и взаимодействаме със средата, в която живеем. Ако сме превърнали потискането в навик, просто за да стоим далеч от неприятните емоции, вероятни си мислим, че по този начин се спасяваме. Но всъщност правим точно обратното.
Превръщаме тези емоции в специални, страшни, важни. Потискането означава, че смятаме определена емоция за застрашаваща, твърде силна, мощна, а ефектът „потискане“ само я засилва у нас.
Какво се случва с тялото ни, когато потискаме емоциите си?
Когато потиснем определена емоция, за да не създаваме дискомфорт на себе си и другите, всъщност правим точно обратното. Потиснатите емоции се превръщат мигновено в сгъстена енергия, която е готова да избухне във всеки момент – не само в емоционален изблик, но и в т.н. здравословни проблеми на емоционална основа.
Потискането на емоциите в една или друга форма е характерно за всеки един от нас. Може да потискаме една или повече емоции. Може да нямаме представа, че потискаме конкретна емоция. Някак емоциите се превръщат в затворници в собствените ни тела, чийто отчаяни стонове бавно започват да ни разболяват.
Високо кръвно налягане
Хората, които страдат от високо кръвно налягане, трябва да се замислят за това доколко изразяват емоциите си. Според американско изследване, проведено в Stanford University, задържането на емоциите в себе си води до повишаване на сърдечната дейност. Потискането създава хронично напрежение и стрес в тялото ни, а те на свой ред ускоряват дишането и сърдечния ритъм, които имат директно влияние върху кръвното налягане.
Храносмилателни проблеми
Може би сте забелязали, че когато сте нервни получавате онова характерно „свиване“ на стомаха? Когато потискаме емоциите ни тялото ни превключва на режим „паника“ (бий се или бягай), тъй като емоцията се възприема като потенциална опасност. Това увеличава сърдечния ритъм, а кръвта ни отива към крайниците, за да ни подготви да се справим с опасността.
Дори на физическо ниво да не забелязваме тези ефекти върху тялото ни, те са реални. Храносмилането се забавя, а емоциите се усещат и складират в областта на корема и могат да предизвикат болка, свиване, подуване, констипация и т.н.
Лоша памет
Потискането е един особен психологически механизъм, който съществува в тясна връзка с паметта. Когато не искаме да си спомняме нещо или да изпитваме определена емоция обичайно искаме да я забравим. Но мозъкът съществува на метода на асоциациите.
Всичко може да ни напомни за конкретното „нещо“, което искаме да заровим в паметта си.. Така се активира верижна реакция. Всичко по асоциативен път, което може да ни напомни, се изключва от паметта, което на свой ред води до лоша памет и забравяне.
Скърцане със зъби
Когато скърцаме със зъби през нощта можем да се събуждаме всяка сутрин с болки в челюстта. Хроничното скърцане със зъби води до проблеми със зъбите и разрушаването им с времето. Много често емоцията, скрита под скърцането, е потиснатият гняв. Когато потискаме гнева си през деня, той намира начин да се прояви през нощта, разрушавайки зъбите ни.
Откъснатост от себе си
Емоциите са начинът, по който тялото комуникира с нас самите. Те ни показват кога да се защитим (агресия), кога да изясним отношенията си и границите си (гняв), кога е време да премислим очакванията си (разочарование), кога да се предпазим от физическа или емоционална опасност (страх).
Те ни казват кога ситуацията е добра за нас – радост, спокойствие, комфорт. Когато потискаме емоциите си всъщност изграждаме стена между себе си и сигналите на тялото ни. По този начин губим тази сигнална връзка, която ни помага да се адаптираме към живота и средата си. Но най-вече, губим връзка със себе си.
Трудни взаимоотношения
Можем да познаем отдалече човек, който потиска емоциите си. Той обикновено изглежда сдържан, студен, лицето му е празно, безизразно, без никакво потрепване и следа от емоция. Той няма много енергия, вероятно речта му е много фактологична и суха. Усещането за тези хора е особено – някак не можете да се свържете с тях, а усещането за тях е като динамит, който всеки момент може да избухне.
Не е учудващо, че хората, които потискат емоциите си преживяват много взаимоотношенчески проблеми. Те не са чувствителни към емоциите на другите, което може да се изтълкува като безразличие, липса на емпатия и състрадание. Освен това, са много по-реактивни и склонни към внезапни емоционални избухвания, последвани от затваряне в себе си и изолация.
Ако вие сте този човек или познавате такъв човек, бъдете състрадателни към себе си и него. Потърсете помощ, работата с психолог би ви се отразила прекрасно. Потискането на емоциите е вътрешно страдание, но всеки един от нас държи ключът за промяната, както и отговорността за последиците.
Автор: Екатерина Кьосева
