Нека си признаем, всички сме вкоренили в речника си фразата „не плащам данък обществено мнение“. Сякаш това е нашият начин да сме „над нещата“, над хорското мнение и хилядите му предразсъдъци. Но какво се получава на практика? Няма значение какви лозунги използваме, общественото мнение е важно за всеки от нас. Най-малкото, не искаме да ставаме аутсайдери, отхвърлени от племенния съвет, нали?
Някак у всеки от нас все още има частичка от този древен страх – отхвърлянето. Колкото и да не си го признаваме, преди стотици години от племето е зависело нашето оцеляване. Сами не сме могли да оцелеем. Така страхът от племенно отхвърляне е заседнал в колективното ни несъзнавано, и искаме или не – ни влияе. Една част от нас някак са се изплъзнали от примката и плащат по-малък данък.
Другата част – буквално превиват рамене под тежкия товар на общественото мнение. То им пречи да бъдат себе си, да живеят така, както искат и да бъдат щастливи. Кои са знаците, че сме хванати в капана на общественото мнение и е крайно време да пуснем този праисторически товар?
Трудността да кажеш „не“
Ако ви е трудно да кажете „не“ вероятно се страхувате, че ще бъдете отхвърлени. Трябва да правим разлика между този страх, който често е неоснователен и нуждата да поставим граници, които целят опазването на нашия собствен вътрешен мир и добруване. Когато не казваме „не“, а искаме да го направим ние отхвърляме себе си, а това има много по-тежки последствия за нас самите от отхвърлянето на някого другиго.
Навикът да премълчавате
Няма значение дали признавате, че общественото мнение има тежест за вас или не, ако премълчавате своята позиция, мисли и чувства – това безспорно е така. Навикът да премълчаваме своята истина води до това, че другите взимат решенията вместо нас, а ние се превръщаме в пасивна жертва на обстоятелствата. Премълчаването също така е бягство от отговорност, защото заявяването на своето мнение изисква да застанем до него и да го отстоим с правотата на сърцето си.
Искате всички да ви харесват
Ако искате хората около вас да ви харесват на всяка цена, замислете се защо това е така? Най-нормалното нещо за всеки от нас е да има хора, които ни харесват, но и такива, които не ни харесват. Истината е, че ако сме себе си няма как да сме по вкуса на всеки човек. Когато всички ви харесват тази идеална позиция прилича по-скоро на проблем. Вероятно никога не казвате „не“, премълчавате неудобните за другите факти и криете себе си зад фасада от усмивки „по американски“.
Но какво ще стане ако приемете, че напълно в реда на нещата хората да не ви харесват? И какво ако изберат да не общуват с вас? Кое е най-страшното нещо, което ще се случи? А най-хубавото? Даваме жокер! Ще се освободите веднъж завинаги от товара на данък обществено мнение и ще започнете да живеете живота си!
