Разочарованието е едно от неприятните чувства в живота, които искаме да избегнем на всяка цена. То включва в себе си сложен комплект от емоции, сред които гняв, болка, тъга, страх. Нещо се е счупило в нас и на повърхността се появява то – лепкавото като лепило разочарование.
Свикнали сме да казваме „Нямай очаквания, за да не се разочароваш.“ Всъщност, независимо дали имаме или нямаме очаквания, няма как да избягаме от емоциите, които разочарованието носи със себе си. Те са част от живота ни. Няма как да се скрием от тях. Няма как да избягаме.
Какво можем да направим?
Като човешки същества искаме да бъдем щастливи. Искаме това толкова много, но това е само едната част на живеенето. Другата не е толкова приятна. В нея има трудни емоции като гняв и разочарование, но именно тази част от нас крие най-дълбоките уроци.
Приемете трудните емоции
За да бъдем в мир със себе си трябва да приемем, че в света има не само бяло, но и черно. Не само ден, но и нощ. Не само щастие, но и моменти на нещастие. Всичко се променя, всичко се върти, а емоциите са най-изменчивите компоненти в човешката ни структура.
Не, не става въпрос за друг човек, а за вас
Разочарование сте, но не защото другият човек е направил това и онова. Не защото сте имали супер много очаквания. Не защото не знаете как се живее животът. Просто няма как да избягаме от себе си. Животът се живее в пълната му палитра – с хубавото и с не толкова хубавото. С приятното и с не толкова приятното. Разочарованието е покана за среща със себе си, приемете я!
Приемане
Едно от трудните неща в живота е да се научим да приемаме обстоятелствата такива, каквито са. Дори и когато не ни харесват. Дали ще се разочароваме или не, до голяма степен е въпрос на избор. Ако приемаме нещата като несправедливи към нас, ако смятаме, че някой нарочно прави нещо към нас – ще предизвикаме буря от негативни емоции в емоционалното си кръвообращение.
Но какво ако приемем, че понякога нещата се случват както ни харесва, а друг път – не. Какво ако се научим да приемаме променливите на живота не като лично отношение, а като част от записките на Бог. За които нямаме представа. Е, тогава ще започнем да се справяме с разочарованието далеч по-лесно, не мислите ли?