На 26 октомври ретроградна Венера напълно ще изчезне от небето над нас, съвпадайки със Слънце в дълбокия и чувствен знак на Скорпиона. Този съвпад ще постави началото на нов венерин цикъл и ново начало по пътя на сърцето, в партньорството и всичко, което допълва с красота и наслада живота ни!
Намираме се в моментен вакуум в пространството и в сърцето ни, във време на пълна тъмнина, която очаква своето просветление, пред празен лист, готов за новата си любовна история… Древните вярвали, че в този ден Венера се гмурка в най-дълбоката точка на Отвъдното към алегоричната си смърт и прераждане. Това е период, в който Венера започва нов цикъл, подготвяйки се да изгрее във фазата си на Зорница.
В този ден небето ни е лишено от третото по сила и яркост светлинно тяло след тези на Слънцето и Луната. Според астрологията, когато планетата на любовта, красотата и свързването Венера изчезва от небосклона, заедно с нея в нас умират част от чувствата и обвързаностите ни. Прощаваме се с връзки и хора, пречистваме сърдечната си чакра от товара на любови, които ни дърпат към дъното, за да ги погребем и да се простим с тях.
Правим място за новото, което предстои да бъде посято в сърцето ни.
Заедно с новия венерин цикъл, започваме и нов цикъл в сърцето си.
Не случайно Венера е женската планета – символ на плодородие, изобилие и нежна сила. Тя е ангел и демон едновременно – нейната ръка люлее люлката и подпалва страстите. Венера е многолика и променлива, и тъкмо там се крие женската й сила.
Както при Новолуние, така и при Нова Венера нашите визуализации, мечти и сърдечни пориви добиват пророческа сила.
Новата Венера ще ни фокусира върху желанията на сърцето – ще се запитаме каква любов искаме за себе си, какво ни прави обичани и ни кара да обичаме, кое наранява чувствата ни и къде са нашите граници…
Така стигаме до един от най-важните екзистенциални въпроси – доколко обичаме себе си!?
Пълният цикъл на Венера трае 584 дни и преминава през две превъплъщения – като Зорница по време на фазата, в която изгрява малко преди Слънцето и като Вечерница по време на фазата й като нощно светило. В края на всеки цикъл и преди началото на новия, Венера е ретроградна и невидима от перспективата на Земята.
Днес бележим средата на венериния ретрограден цикъл – време на принудителна пауза, когато Венера е в най-дълбоката си точка на изолация, притихнала, обърната навътре и в очакване.
Когато е в зенита си, Венера свети силно в нощното небе, редом до посестримата си – Луната. Вечерницата е вестителка на нощта и повелителка на изкуствата която се разпорежда и владее като Кралица. Тя излъчва енергия на зряла, мъдра и опитна прелъстителка, която умее да контролира емоциите си.
Преди да огрее с пълна сила нощното небе, Венера носи различна женственост и излъчване. Когато стартира нов цикъл като Зорница, тя съблича царствените си одежди и ни се явява гола и пречистена сред девственото сутрешно небе. Тогава енергията, с която ни обладава е спонтанна, дива и необуздана. Светлоносната звезда е войн, опиянен от младостта и ентусиазиран в невинността си.
Макар и слабо видима в светлината на утрото, Зорницата набира все-повече енергия и след 9 месеца достига зрялост в нощната си фаза. Сутрешната фаза на Венера символично свързваме с 9-те месеца период на бременността.
В най-слабата си и невидима точка, Венера изчезва зад хоризонта и изпада в ретроградност. Тогава тя се подготвя за прераждането си и набира сили за предстоящия си нов цикъл.
Венериният ретроградност трае 40 дни. Тя е алегория на менструалния цикъл и метафора за прераждането чрез пречистване, възприети в митологичното мислене и религиозните вярвания на много различни култури: 40 дни и 40 нощи валял дъжд по време на библейския Потоп; Исус прекарва в пости 40 дни в Юдейската пустиня; 40 години Моисей и евреите скитали из пустинята; Буда медитира 40 дни преди да постигне йогийското състояние на свръхсъзнание Самадхи…
Древните гърци вярвали, че когато изчезне от небесния свод, Венера слиза в подземния свят, а когато се появявала на сутрешното небе я наричали Луцифер. Те не знаели, както впрочем осъзнавали маите, че това е изчезналата от нощното небе ярка звезда. Смятали, че сутрешната и вечерната Венера са две различни небесни тела.
От Месопотамия ни е останал прочутият мит за Инана (или Ищар), дъщеря на бога на небето Ан и на бога на луната Нана, чиито образ днес тълкуваме като двойник на венериния. Инана била богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера, и една от групата на седемте богове, „предначертаващи съдбата“.
Инана решила да слезе в подземното царство, за да се срещне със сестра си Ерешкигал, повелителка на земята на мъртвите. По пътя си до там, Инана преминала през 7 различни портала, на всеки от които трябвало да свали по нещо от себе си – дреха или украшение. Така символично тя се разделяла по малко с идентичността си докато не стигнала до подземното царство и не била убита от сестра си.
Пратеници от земния свят я спасяват, връщайки я към света на живите.
Идеята е, че преди да възкръсне, Инана претърпява цялостна метаморфоза и се разделя със старата си идентичност, за да се завърне трансформирана.
А вие усещате ли енергията на венерината трансформация?
Подобно Инана, мнозина от нас бродят в тъмното, непрогледно и ретроградно пространство под небе, лишено от венерино присъствие, в очакване на новата светлоносна Венера и промяната…
Съвпадът на Слънце с ретроградна Венера в Скорпион на 26 октомври ще бележи момент на страстна емоция примесена с охлаждащо прозрение. Егото и жизнената ни енергия ще се проявят чрез желанията ни. Много от нас най-после ще проявят скатавани навътре чувства. Ще бъдем обладани от стремежа към истината по отношение на себе си, на любовта и връзките си в техния суров и неподправен вид.
От една страна ще изпитаме нужда от трепетни споделяния и пълно отдаване. Но от друга, ще искаме да крещим, да късаме и да хвърляме. В тази буря от дълго таени емоции част от нас ще умре, за да се роди новата ни Венерина същност с нови мечти и желания.
Има хора, които се затварят в отшелничество по време на ретроградна Венера, не приемат покани, нито гости, не започват нови връзки, не правят извънредни покупки, не се подстригват и в никакъв случай не се подлагат на рискови операции.
Подобни крайни състояния спокойно могат да бъдат преосмислени и осъвременени ако приемем ретроградния цикъл на Венера като естествен и необходим процес на всеобща трансформация – космическа, духовна и личностна, и като идеален шанс да променим себе си за добро в синхрон с вселенската енергия.
„Раждането на Венера“ от Сандро Ботичели
Въпреки, че е все още ретроградна, от днес Венера започва нов цикъл, възраждайки постепенно силното си небесно присъствие и божествената си осанка.
Венера ще е ретроградна до 16 Ноември, но от 26 Октомври тя започва да излиза от фазата на заточение и да възвръща светлината и силата си.
Важно в такъв момент е да бъдем предпазливи, най-вече бранейки сърцето и енергията си. Важно е да се въздържаме от спонтанни емоции, от свръхчувствителност и всякакви саморазрушителни прояви.
Вместо да подхранваме демоните и страховете си, нека се оставим на естествения ход на нещата и да преживеем венерината трансформация, изчаквайки системата да се пренастрои от само себе си.
В зората на венериното прераждане, да си дадем сметка за любовта, която искаме и заслужаваме, и уверено да я поканим в живота си заедно с новородената си венерина същност.
Да положим началото на нова и трепетна любов като наново заобичаме първо себе си. Любовта към нас самите ни съхранява, ощастливява и разгръща потенциала ни. Кажете си, че я заслужавате и тя постепенно ще ви извиси отвъд хоризонта заедно с новата изгряваща звезда на Венера – гола, безсрамна и непоколебима, светлоносна, подмладена и пречистена!
