frida.bg
границите

Границите във взаимоотношенията: кога да ги поставим?

Поставянето на граници в интимните взаимоотношения никак не е лесна задача. Свикнали сме да свързваме любовта с романтичното потапяне на партньорите един в друг, разтварянето на границите и дори – пълното им изчезване. Къде започва другият и къде свършва? Къде започвам аз и къде свършвам? Има ли ясни контури или те са толкова размити и мъгляви, че става пълно объркване кой кого е в отношенията?

Когато границите липсват…

Липсата на граници създава вътрешен хаос и заличаване на идентичностите. Двама души, които толкова се разтварят един в друг, че сякаш стават една личност. Е, поне такава, която си мисли, че е двама. Звучи леко шизофренно, нали? Сигурна съм, че всеки от вас е изпитвал това чувство на изчезване. Не че е нещо лошо.

Със сигурност има моменти във връзката ви, в които пълното разтваряне в любовта е просто блажено. Въпросът е да не сме постоянно в това състояние и да знаем как да излезем от него. Това излизане се случва с поставянето на граници и очертаването на периметъра на собствената ни идентичност.

Къде е моята граница?

За да направим това трябва да си зададем въпроса: КЪДЕ Е МОЯТА ЛИЧНА ГРАНИЦА? Къде е границата, която не бих допуснал/а другия да премине? Къде е границата, в която търпението ми се е изчерпало/трябва да защитя себе си, здравето си, самоуважението си?

Липсата на ясно очертани граници водят до страдание в отношенията. Неспособността ни да кажем “Не, ти си до тук!” води до емоционално, психологическо и физическо насилие над нас самите. Просто защото не знаем кога да кажем “стоп” на другия. Или на себе си.

Поставянето на граници е в пряка връзка с нашата самооценка и нуждата ни от одобрение. Ако се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени или че ще разочароваме някого ако кажем “не”, вероятността да го направим е много малка. Така ние се съгласяваме да бъдем в неизгодна, неприятна или нараняваща ситуация, просто защото се страхуваме да заявим или защитим себе си и собствената си граница.

Нека кажа още, че границите в отношенията са нещо много флуидно и изплъзващо се. Понякога другият нарушава нашите граници, понякога ние нарушаваме неговите. Въпросът тук е доколко искаме да запазим себе си във връзката? Доколко сме готови да приемем границите на другия човек, позволявайки му с това да бъде такъв, какъвто е?

Можем ли да понесем, че другият е отделна личност със свои нужди и потребности? Можем ли да си позволим да бъдем отделна личност със свои нужди и потребности? Ако отговорът тук е положителен със сигурност сме една смела стъпка напред в поставянето на здравословни граници. Како и в изграждането на пълноценна и удовлетворяваща интимна връзка.