Често когато чуем думата уязвимост в ума ни изскачат негативни асоциации като слабост, страх и … вина. Какво ще стане ако се почувстваме уязвими? Какво е най-страшното нещо, което може да се случи ако се отдадем на уязвимостта?
Да, някой ще ни види такива, каквито сме.
Някой ще ни нарани? Напълно е възможно. Някой ще ни обикне в дълбочина? Със сигурност. Е, уязвимостта върви ръка за ръка с пълното приемане на ситуациите в живота, но най-вече, с пълното приемане на себе си. С пълното (себе)разкриване такива, каквито сме. Но най-вече, тя е свързана с решението да живеем без страх.
Пълното отваряне към другите и потапянето в уязвимостта водят до голяма позитивна промяна във взаимоотношенията и в начина ни на живот. Това е живот с приемане, ясна комуникация и без предразсъдъци.
Иска се смелост, нали?
Уязвимостта е процес на споделяне на най-уязвимите части от себе си, който води до изцеление. Всеки път, когато си позволим да сме уязвими ние се потапяме в процеса на изцеление. Няма значение дали говорим с приятел, непознат или психотерапевт.
В уязвимостта няма тайни, няма черни петна и брони, които ни защитават от драконите на страха. Открили сме се. Такива сме. Дори и да минаваме през вътрешните си битки, когато го правим открито и да, напълно уязвимо, ние създаваме един много важен мост между себе си и другите.
Мост, по който изцелението ще стигне до нас. Чрез другите. Да, ние (ще) имаме много отношения, които се плъзват по повърхността на живота и в това няма нищо лошо. Имаме нужда от тях. Но понякога имаме нужда от нещо друго.
Тогава идва уязвимостта. Тя създава дълбочина, по която чистото състрадание, любов и приемане ще доплуват от нас към нас, но и от нас към другите и обратното. Само когато се открием напълно ще усетим тази голяма позитивна промяна във взаимоотношенията и в начина ни на живот. Това е живот с приемане, с ясна комуникация и без предразсъдъци.
Иска се смелост, нали?
