Всички ние се страхуваме от отхвърляне. Някои по малко, други повече. Някои по-явно, други – кротко и невидимо. Това е страхът да бъдеш сам, отритнат, нежелан, изолиран. Това е страхът, че не си достатъчен и не заслужаваш любов.
Първичната рана, която подхранва страха от отхвърляне
Всички ние сме минали оттам. През тунела, разделящ битието и небитието. Границата. Раждането. Изхвърлянето от топлата прегръдка на утробата в студената длан на живота. Никой не ни е попитал дали искаме това да се случи. Никой. Били сме отхвърлени. Всички, До един.
Как да разберем, че все още носим този страх?
Много от нас не са преодолели този първичен страх. Някак той е потънал под пластовете на несъзнаваното, но не напълно. Той се връща отново и отново. Защо? Защото човешкото същество се стреми към цялостост и пълнота, а за целта страховете трябва да излязат наяве, за да имаме възможността да се изправим пред тях и да ги преодолеем.
Как да разберем, че носим в себе си този първичен страх? Симптомите са явни. Те не са нито добри ,нито лоши. Те са просто знаци, които ни връщат към себе си.
- Често проявявате ревност към партньора
- Възприемате другите жени (мъже) като заплаха за връзката
- Давате прекалено много във връзката си
- Контролирате другия /или партньора ви казва, че го контролирате/
- Имате трудности с доверието /съмнения в другия/
- Имате натрапчиви мисли, че другият ще ви изостави
- Имате натрапчиви мисли, че не заслужавате любов
- Ужасявате се, че ще останете /отново/ сами
- Имате навика да мислите твърде много за отношенията си
- Имате склонност да изневерявате
Някои от нас притежават само някои характеристики от изброените, докато други – притежават целия пъстър букет. Колкото по-осъзнати ставаме по отношение на нашия страх, толкова контролът на този страх върху нас отслабва. Колкото хватката на страха отслабва, толкова ние ще можем да направим съзнателен избор за промяна.
Всяка от изброените характеристики саботира връзките ни и отблъсква любимите ни хора. Сякаш опитваме да ги задържим по-близо до нас, но всъщност предизвикваме обратен ефект.
Най-тежкото за нас е, че колкото повече притискаме партньорите си в ъгъла, толкова повече нараства вероятността да бъдем изоставени. Така е заплитаме в омагьосан кръг, в който преживяваме травмата си отново и отново.
Как да се справим с тази ситуация, очаквайте в следваща статия!