frida.bg

Как да (не) успеем в живота си в пет лесни стъпки?

Смятате ли, че има още цели за постигане в живота ви? Успехи, които чакат да протегнете ръката си за тях? Работа, която чака да бъде свършена по-най-добрия възможен начин? Мечти, които чакат да бъдат изживяни? Е, всеки от нас държи в ума си своето мечтано утре, но не всеки е готов да направи нужните стъпки или … напълно погрешните.

Има много неща, които ни помагат да останем непродуктивни, да не постигнем целите си, да оставим живота си да се изниже от календара, без ефектът, който искаме. Да, ефектът “уау”! Това най-често са нашите стари навици, които ни държат в непродуктивния “mode“, или програмата, която ни помага да НЕ УСПЕЕМ.

Вместо обратното. Затова решихме да направим една леко преобърната статия за това как да не успеем в живота си, следвайки навиците, които ни държат в стария, изтъркан от употреба и напълно непродуктивен коловоз на живота!

Поставяйте си нереалистични цели

Ако искате да не успеете в живота си просто си поставете твърде големи, сложни и по възможност нереалистични цели. Това е сигурен залог, че бързо ще се откажете и няма да извървите нужните стъпки до целта си.

Очаквайте от себе си да сте перфектни

Винаги и във всичко. Разглеждайте уменията като нещо, с което или се раждаш или не, и (не)успехът ви е в кърпа вързан. Хората, които се учат от грешките си и се развиват явно имат много време за губене, а вие не сте от тях, нали?

Критикувайте се редовно

Онзи уловим само за вашето вътрешно ухо критик нека постоянно ви казва къде, как, защо, кога сте се провалили и не сте били достатъчно перфектни. Това със сигурност ще ви блокира и бъдете сигурни – няма да направите и една смела крачка към живота на мечтите си.

Слушайте критиката на другите

И не само, взимайте я много навътре и се тревожете какво мислят другите. Този негативен фийдбек е всичко, от което имате нужда, за да се затворите в себе си като костенурка в своята защитна черупка. Критиката все пак е идеалната стратегия за вменяване на съмнения в себе си, вина и демотивация.

Примирете се със статуквото

Нещата са такива, каквито са. Няма второ мнение. Защо да предприемате стъпки към промяна, когато, ъъъ, няма особен смисъл?! Е, това е сигурна стратегия, че няма да успеем. Иска се кураж да строшим оковите на старите модели на мислене и да изградим нови. Имаме ли го?