Случвало ли ви се е да се чувствате сякаш „в капан“, когато говорите с някого? Сякаш каквото и да кажете удря на камък или пропада вдън земя, а думите ви някак не стигат до получателя си. Нечутите думи имат навика да се връщат при нас и да носят със себе си тъга, разочарование и много въпроси. Защо това се случва? Събеседникът ни по една или друга причина е затворим стените на ума си за нас, а ние оставаме сами със себе си и с думите, които чакат да бъдат разбрани.
Те се блъскат в нас като разярени птици, които искат да намерят път навън.
Понякога водим тези неизказани диалози наум. Искаме да ги довършим. Да създадем пространство за думите, диалог, ясни отношения. Но понякога това не е възможно. Дали защото човекът, за когото са предназначени не иска да чуе или защото той е твърде далеч от нас – във времето, пространството, живота. Но е факт, че неизказаните думи не изчезват от само себе си. Трябва да ги освободим.
Най-лесният начин да освободим неизказаните думи е да ги запишем. Вземете бял лист, а защо не и тетрадка, и започнете да пишете до другия човек всичко, което ви дойде наум. Без цензура. Без да ви интересува той какво мисли по въпроса или дали ще одобри написаното.
Бъдете максимално искрени и освободете думите си, размишленията си, емоциите си. Ако сте гневни, бъдете! Ако искате да отмъстите, бъдете! Ако сте отчаяни и тъжни, бъдете! Опишете всичко – всяка думичка, всяка запетайка, всяко многоточие…
Направете го за себе си.
За да освободите тези разяени птици, които се блъскат в ума ви. За да излекувате сърцето си и да намерите път за премълчаното, освобождавайки себе си от мълчанието, неяснотата, объркването и задушния въздух на старите емоции. Освободете място в себе си за нови думи и нови значения.
Премълчаните думи черпят от енергията ни и ни лишават от това да присъстваме качествено в новите си разговори, отношения и в живота си. Затова вземете един бял лист и пишете, пишете, пишете… Докато ума ви стане като белия лист – чист и празен, а премълчаните думи увиснат написани, изказани, освободени в пространството…
