Защото не можем да обикнем истински някой друг, преди да сме обикнали себе си. Защото понякога това е урок, който идва след много разочарования и болка. Защото в крайна сметка най-важни в нашия собствен живот сме самите ние и дори само този урок е достатъчен, за да осмисли живота ни. Защото да обикнем себе си преди да обикнем някой друг наистина ще промени представата ни за това какво е любов.
Когато се влюбваме ние правим една невидима проекция към другия, която също толкова невидимо и несъзнателно) той улавя и приема, за да го отрази обратно към нас като огледало. Ако не приемаме себе си, другият ще ни отвърне с неприемане. Ако осъждаме сами себе си, другият ще ни отвърне с осъждане. И колкото и парадоксално да звучи, по този начин той ни помага да осмислим наново връзката със себе си. Защото в крайна сметка това е най-важното и ценно взаимоотношение, което някога ще преживеем.
Едва след това идват взаимоотношенията с другите хора. Те могат да сработят единствено ако сме изградили своята вътрешна стабилност и баланс. Те могат да бъдат в баланс единствено ако целта ни не е да се спасяваме един друг от самите (нелюбящи) себе си, а да се мотивираме към развитие и разгръщане на целия жизнен спектър от възможности и вътрешен потенциал.
Как да разберем, че сме се обикнали достатъчно, че да можем да обикнем и някой друг?
Когато знаем кои сме (и кои не сме)
Вместо да смятаме, че сме повече или по-малко от това, което сме избираме да приемем себе си реалистично. Това означава, че познаваме своите силни и слаби страни и нямаме никакъв проблем с това да бъдем точно такива, каквито сме. Когато няма какво да крием си позволяваме редкия лукс да сме истински. Когато сме истински привличаме хора, които вибрират на същата честота.
Когато казваме истината такава, каквато е
Голяма част от хората имат проблем с това да заявяват своята истина независимо дали тя е удобна за другите или не. Когато сме се научили да казваме своята истина – какво мислим, чувстваме, искаме – нещата стават далеч по-лесни. Няма нужда да хабим енергията си, за да „носим вода от десет кладенеца“, а това е знак, че сме готови да имаме открити и истински отношения с друг човек.
Когато знаем как да се грижим за себе си
Това е най-важното условие за изграждане на стабилни и зрели взаимоотношения. Много често не знаем как да се грижим за себе си – материално и/или емоционално. Тогава решаваме да прехвърлим тази отговорност върху плещите на любимия човек. Но това посява семенцето на ерозията на взаимоотношенията, тъй като никой не може да носи отговорността за живота ни вместо нас. Когато се научим да се грижим за своето физическо оцеляване, здраве и вътрешен баланс ние сме готови да започнем отношения, чиято основа е любовта, а не нуждата.
