frida.bg

Прошката като начин на живот, който знае да лекува

Всички ние знаем колко важно е умението да прощаваме, но знаем също така, че е много лесно на думи и не толкова лесно на практика? Защо трябва да простим на някого, че ни е наранил, обидил, предал или изоставил? Защо да простим на човек, който нито се е покаял, нито има нужда от нашата прошка? Е, отговорът е повече от очевиден. Заради себе си. Защото болката, обидата, разочарованието разяждат сърцето ни отвътре и за съжаление не минават с времето. Единственият лек за сърцето е нашето собствено решение да превърнем прошката в начин на живот, който лекува.

Прошката: начин на живот, който лекува

Думата „прошка“ звучи почти като заклинание, което притежава способността да освобождава натежалото от обида сърце, но в същото време нагарча като предателство, чийто вкус все още ни напомня за себе си. Често не можем да простим, защото не искаме да пуснем някакъв принцип или ментална рамка. Например, вярването, че стореното е непростимо или че другият човек не заслужава прошка.

Всъщност, тук става дума само и единствено за вашето собствено освобождаване от болката, която залоства вратите на сърцето ви и не допуска никой да припари близо до него. Болката може да се прояви под формата на гняв, осъждане, ненавист, омраза. Прошката ще ни помогне да освободим пространството на сърцето си, за да може в него да нахлуят прекрасни и светли чувства като приемане, състрадание, разбиране и любов.

Как прошката ще ни помогне да сме по-щастливи?

Умението да прощаваме се свързва с намалени нива на стресовите хормони в тялото ни – адреналин и кортизол. Стресът понижава имунната ни система и ни прави податливи на бактерии и вируси. Освен това високите нива на стрес са свързани със симптоми като високи нива на тревожност и проблеми със съня. Когато практикуваме прошка всеки ден ние се освобождаваме от стресовите хормони и по този начин се грижим за своята психика, здраве и пълноценен нощен сън.

Освен това, прошката като начин на живот ще ни помогне да изградим много по-удовлетворяващи и топли взаимоотношения с останалите. Тя ще развие у нас положителни качества като разбиране, приемане, състрадание и безусловна любов. Приемането на грешките и несъвършената природа на другите всъщност ще ни позволи да ги „видим“ такива, каквито са, а това на свой ред ще направи връзката ни с тях много по-истинска, здрава и стабилна. Заслужава си, нали?