frida.bg
отровни

Отровни отношения родители-деца – можем ли да се справим с тях?

Да отглеждаш деца е колкото мечтана, толкова и трудна задача. Не случайно е казано, че двете най-хубави неща в родителството са да бъдеш с децата и да бъдеш без децата…

Извън рамките на шегата, да си родител е отговорна и доста често тежка работа без почивни дни и никой няма право да критикува родителския стил на другите. Както във всичко друго, така и в тази роля не е невероятно да допуснем грешки – важното е да си вземем поука от тях.

Някои грешки при родителството обаче са по-опасни от други и могат сериозно да навредят на здравето на децата. Те засягат психиката и е много важно и за децата, и за родителите да се научат как могат да се справят с този проблем.

Истина е, че никой родител не би навредил чрез своето отношение съзнателно на децата си. За съжаление истина е също, че добрите намерения не винаги водят до добри резултати. Както е възможно да има отровни или токсични отношения в една интимна връзка или в служебна среда, така е възможно да има такива и между родители и деца.

И последствията могат да са сериозни и дълготрайни, без самите участници да осъзнават причините за тях. Децата, чиито родители са себелюбиви или отровни не се чувстват обичани и разбирани. Те израстват с убеждението, че това как изглеждат в очите на другите е по-важно от това какви личности са наистина. Те не чувстват подкрепа, когато се опитват да намерят себе си и не могат да се доверят на някой друг.

Ако родителите са нарцистични, децата са със забавено емоционално развитие или изобщо без такова. Те нямат модел за пример, който да им покаже как да се свързват емоционално с други хора. Те имат големи затруднения да се отделят и да станат независими от родителите си.

Много вероятно е в бъдеще да страдат от депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство. Има опасност тези деца да пораснат във възрастни, които или саботират сами себе си или са готови да пожертват всичко, за да постигнат високите си цели.

Психолозите и специалистите по детско поведение правят разлика между „лошите” и „неблагодарни” деца и тези, които са били подложени на токсично влияние. В какво се изразява то и как да го разпознаем?

„Обичай ме, но се страхувай от мене”

За токсичните родители емоционалната атака е синоним на любов и внимание. В такива семейства децата усещат какво е настроението на родителите, още с отварянето на входната врата. Те живеят в постоянен страх и опасения: „Ами ако е ядосан/а? Я най-добре да си прибера играчките!”

Такива родители могат да се обидят, защото често милото им отношение се посреща с недоверие. По един или друг начин те казват: „Правя всичко за тебе, а ти си толкова неблагодарен!”

„Имаш задължения, но нямаш права”

В такива семейства родителите стоварват отговорностите си върху децата. Например много лесно е за децата да повярват, че тяхното лошото поведение е причината родителя да злоупотребява с алкохол, за да се успокои.

Често децата са въвличани в скандалите между родителите. Те са принудени да се приспособяват към „сложни ситуации“, да слушат оплакванията на родителите си, да се поставят на тяхно място и да ги утешават. Дори в такива ситуации обаче децата нямат право да кажат собственото си мнение.

„Бъди най-добрия, но помни, че не си нищо особено”

Нарцистичните родители очакват детето им да е отлично във всичко. Много често по този начин те компенсират своите минали неуспехи.

Ако обаче детето им се представя по-добре, отколкото те в миналото, неговите постижения се приемат за даденост. Децата порастват с чувството, че са постоянно разочарование за родителите си. С каквото и да се захванат, те постоянно се съмняват, че са достатъчно добри.

„Довери ми се, но не се изненадвай, ако ти се присмея”

Токсичните родители принуждават децата си да бъдат искрени и дори ги карат да се чувстват виновни, ако не искат да споделят чувствата си, а по-късно използват това, което им е доверено срещу децата.

Такива родители не виждат нищо нередно в това да разказват на всички роднини, съседи и приятели на семейството си силно чувствителна информация, която детето им е споделило. Разбира се, те го правят с най-добри намерения и като израз на загриженост търсят солидарност от някой роднина или приятел: „Той я заряза и тя сега си изплаква очите!”

„Не те бива в нищо, така че дори не се опитвай”

Колкото по-ниско е самочувствието на детето, толкова по-лесно е то да бъде контролирано. Затова токсичните родители с желание обсъждат неуспехите и недостатъците на детето си.

В много случаи те коментират по негативен начин и външния му вид – много чувствителна тема и за по-малките деца, и за тийнейджърите. Склонни са и да правят сравнения (не в негова полза) между детето и това на техни приятели или колеги.

Този тип родители внушават комплекс за малоценност на децата си, като не им позволяват да опитват и съответно да успяват в нови неща. Тяхното самолюбие ги кара да се страхуват от мисълта, че детето им става по-добро, по-умно и по-успешно, отколкото са те.

„Може да си успешен, но само ако и аз имам полза от това”

Тези родители също могат да се зарадват на успеха на децата си, но само ако и те имат полза от него. Тя може да е материална, като им гарантира по-добър живот или нематериална – дава им възможност да се хвалят и другите да им завиждат!

Те очакват детето им да има успешна кариера, но само в област, която са одобрили. То може да е изключителен музикант, но те са искали да стане лекар или адвокат.

„Прави каквото ти казвам, но сам си си виновен, ако се провалиш”

В този случай родителите третират детето си като предмет – те правят планове и очакват детето да ги изпълнява. Ако нещата не станат както са очаквали, те не носят никаква вина за това.

„Ти си ми голямо притеснение, но не ме напускай”

В здравите семейства родителите окуражават децата си да заживеят свой собствен самостоятелен живот. Токсичните родители не искат да оставят децата си да си отидат от тях.

Ако порасналото дете получи предложение за желана работа в друг град или държава, родителите се оплакват, че иска да ги изостави. Все пак те не пропускат повод да напомнят, че къщата, парите и храната са техни.

„Приеми помощта ни, но не ни използвай”

Тези родители „щедро“ предлагат на децата си неща, от които те всъщност не се нуждаят, но всеки отказ предизвиква негодувание. Порасналото дете започва да мисли, че родителите му вероятно просто искат да не са сами и да се чувстват необходими. Затова то приема помощта, благодари на родителите и предлага нещо в замяна.

Но тук няма щастлив край, защото родителите винаги ще напомнят на децата си за това „благоволение“, което са направили за тях. Децата се превръщат в заложници и в двата случая: ако откажат помощта на родителите си, те са неблагодарни. Ако приемат, трябва вечно да се чувстват задължени.

„Вярвай ми, но аз все пак ще ровя в нещата ти”

Такива родители не признават на децата си правото на личен живот или собствено пространство. Те не уважават решенията на детето си. Ако то се опита да ограничи достъпа до личната си територия, родителите го обвиняват в липса на доверие. Те дори го подозират, че крие нещо незаконно или неморално.

Как можем да се справим с тези проблеми? Има ли начин да защитим личните си граници и да запазим добрите си отношения?

На първо място трябва да осъзнаем няколко прости факта.

Не можем да променим миналото. Токсичните отношения са като хронична болест. Почти невъзможно е да бъде излекувана, но може да се повлияе на симптомите.

Никой не избира родителите си и не може да ги промени. Това, което можем да променим, е своята реакция към действията им. Помнете, че ако им се ядосвате това ви води към едни небалансирани отношения.

Помнете също, че всеки човек има своите права и нужди, от които не трябва да се срамува.

Всеки има правото да живее по своите правила в свой собствен избран от него дом.

Никой не е длъжен да участва в решаването на проблеми между свои роднини.

Ограничете достъпа до вашата лична територия.

Създайте си собствен жизнен опит, вместо винаги да приемате, че „родителите знаят по-добре”.

Изберете личните си интереси над тези на вашите родители.

Управлявайте сами собствените си ресурси – време, пари, усилия.

Разбира се, тези правила важат и за двете страни. В отношенията деца-родители трябва да има баланс, равнопоставеност, взаимно уважение и най-важното – любов.