Един от големите проблеми на нашето време са чувството на самота и липсата на дълбоки и удовлетворяващи връзки, както и на чувство за свързаност и принадлежност. Макар да разполагаме с най-модерни технологии за създаване, поддържане и запазване на отношенията, те стават все по-повърхностни и да си признаем честно – празни. Един от важните елементи на истинското свързване е топлината, грижата и физическото присъствие. Нито една форма на дигитална комуникация не може да ни даде това, което може да ни даде една, да речем, „ретро“ връзка, която е истинска, физическа, осезаема.
Самотата отразява жаждата ни за истински връзки
Трябва да си признаем, че в някаква степен всеки от нас страда от липсата на истинска близост. Колко често се виждате на живо с приятелите си? Колко често ги прегръщате? Колко често изразявате с тях истински „емотикони“, или както ги наричахме преди – емоции? Липсата на дълбочина в отношенията ни води до чувство на самота и изолираност, дори и когато очевидно разполагаме с 2547 приятели във социалните мрежи. А самотата на свой ред води до страдание и дълбока неудовлетвореност. Как можем да се справим с това?
Най-напред трябва да осъзнаем, че ние не сме отделна единица, която живее сама за себе си и избира дали да влезе или не в социална интеракция. Общуването е реалност, дори и когато отказваме да влезем активно в него. Самият отказ е общуване, знак, взаимодействие. Ние сме свързани с другите хора, макар и да се позабравили вече как се градят истински и най-вече топли взаимоотношения.
Колкото и да се правим на самодостатъчни, независими и „свободни електрони“ нашето щастие и дори здраве зависи от качеството на нашите връзки. Отделяме ли енергия за тях? Грижим ли се за тях? Създаваме ли нови? Това е изцяло наша отговорност. Чувството на самота и изолация също така са на наша отговорност. Те са знак, че не отделяме време и грижа за връзките си. Те са знак, че мислим за себе си като за нещо отделно от другите. Истината е, че когато разберем колко свързани сме с всяко човешко същество около нас, с природата и нейните цикли, с мистерията а живота – самотата ще се разтопи като тънък лед под яркото слънце на една нова осъзнатост.
