Депресията е „тихата гостенка“ в сърцето на съвременния човек. Тя често се настанява в нашия вътрешен свят под формата на тежест, безпричинна тревожност, страхове, тъга, безпричинно отчаяние. Много често разбираме, че я носим късно, тъй като симптомите й са толкова тихи, че дори не разбираме кога е дошла. И защо.
Депресираният човек е изцяло завладян от себе си – от своите емоции, нужди, страхове, тревога. Той мисли ден и нощ колко зле се чувства, как нищо няма смисъл, колко са студени другите хора, колко страда. Всъщност, депресията ни носи скрито съкровище, което малцина успяват да видят. И то е…
Не сме сами
Може би последното нещо, за което се сеща човекът в депресия е, че другите също страдат. Да, другите също имат сърца, нужди и болки. Първи урок: да излезем от своята кутийка и да видим, че има други хора около нас, които също като нас се опитват да се справят с трудностите и предизвикателствата на живота.
Втори урок: да им съчувстваме. Можем ли да погледнем отвъд нас и да видим, че другите също страдат? Можем ли да проявим състрадание? Можем ли да опитаме да помогнем на някой друг, който също като нас страда?
Има надежда
Всъщност депресията идва, когато изгубим надежда. Няма значение какво се е случило в живота ни, а само дали сме успели да запазим надеждата си. В надеждата се крепи всичко. Тя пази устоите на нашия вътрешен свят и ни дава вяра, че каквото и да се случва днес, утрото ще бъде по-светло, по-добро.
Когато видим, че не сме сами и другите също носят своята болка. Когато се свържем с тях и дори им помогнем да се почувстват по-добре всъщност ще си върнем надеждата. И най-хубавото е, че ще я върнем не само за нас, но и за някой друг.
Защото…
Не сме сами.
Защото…
Има надежда.
