Цензурата съществува от хилядолетия. Първата ѝ известна жертва е древногръцкият философ Сократ, който е осъден на смърт заради учението си. Пиесите на Шекспир са били преработвани, за да бъдат направени „по-подходящи за жени и деца”. Забранените книги са плашели и обърквали със своето откровено обсъждане на чувствителни теми като религията, секса, насилието, политиката, различните раси и полове.
Безкрайно дългите списъци на забранените книги и тези, които са били подлагани на различни форми на цензура включват класики като „Одисей”, „Лолита”, „Дивото зове”, „Великият Гетсби”, „1984”, „За мишките и хората”, „Параграф 22”, „Сбогом на оръжията”, „Кланица 5”, „Хладнокръвно”, „Сатанински строфи”, „Десет малки негърчета”, „Синове и любовници”, „Голият обяд”, „Тропикът на Рака”, „Прекрасният нов свят”, „Заеко, бягай”, „Хъкълбери Фин” и дори „Пипи Дългото чорапче”…
Дори и в нашето свободолюбиво време има хора, които се страхуват да наричат нещата с истинските им имена, срамуват се да видят нещата от живота без грим и смятат истинския език за обиден и неприличен.
Забранените книги: „Докато лежах, умирайки” от Уилям Фокнър
„За някои хора грехът е просто дума. За тях спасението е също просто дума.“
Фокнър написва „Докато лежах, умирайки” за около шест седмици през 1930 г. Той работи дванадесетчасови нощни смени като общ работник в електроцентрала и пише в свободното си време. Фокнър разказва, че не е променял нито дума от оригиналния текст след това.
През 1949 той е удостоен с Нобелова награда за литература за творчеството си до момента, включително „Докато лежах, умирайки”. През 1998 творбата е включена в списъка на 100-те най-добри романи на английски език от 20 век.
„Тя беше имала труден живот, но такъв е животът на всяка жена.“
Преди това, през 80-те, романът е бил забранен за изучаване в училищата в няколко американски щата заради това, че в него се “споменава напразно името Божие”, обсъжда се темата за аборта, има ругатни, сквернословие и се пропагандира “светски хуманизъм”.
Забранените книги: „Спасителят в ръжта” от Джеръм Дейвид Селинджър.
„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел и да можеш да му се обадиш по телефона, когато искаш.“
„Спасителят в ръжта” е може би най-известният роман на Селинджър и една от най-известните книги въобще. Той е публикуван през 1951 като книга за възрастни, но става широко популярен сред подрастващите заради темите за тийнейджърските тревоги, отчуждение и бунтарство.
Около един милион копия от него се купуват годишно по света, а общият брой на продадените екземпляри надвишава 65 милиона. Романът присъства неизменно във всички класации за велики и обичани романи на 20 век и заема 15 място в класацията на BBC Голямото четене.
„Всички майки са малко луди.“
„Спасителят в ръжта” е едновременно една от най-изучаваните и най-цензурираните книги в гимназиите и библиотеките в САЩ от 60-те години до днес. Обвиненията варират от това, че книгата е част от „световен комунистически заговор” до използване вулгарен език, сексуални препратки, богохулство, подкопаване на семейните ценности и морал, насърчаване на бунт, употреба на алкохол, пушене, лъжа и безразсъдство.
Забранените книги: „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси
„Доброто писане не е задължително добро за четене.“
„Полет над кукувиче гнездо” е публикувана за първи път през 1962 г. Списание Time я включва в класацията „100-те най-добри романа на английски език от 1923 до 2005”. През 2003 аудиторията на BBC я избира за една от любимите книги на Обединеното Кралство.
Адаптирана е за театралната сцена веднага след излизането си, а по-късно и за киното. Филмът на Милош Форман печели 5 награди Оскар, макар да се говори, че Кен Киси никога не го е гледал. Писателят имал много поводи за недоволство от екранизацията и главно искал Джийн Хекман, а не Джак Никълсън да играе главната роля.
„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето общество!“
Още преди премиерата на филма книгата предизвиквала противоречиви реакции. Романът бил заклеймяван като „порнографски“, „възхваляващ престъпната дейност” и описващ зверства, перверзно насилие и изтезания, разчленяване и брутална смърт… Противниците му казвали, че има опасност той да поквари непълнолетните читатели и е бил забраняван за изучаване в училище много пъти през годините, като последната забрана датира от 2000 година!
Забранените книги: „Цялото кралско войнство“ от Робърт Пен Уорън
„Целта на човека е знанието, но той не знае едно. Ще го спаси ли това знание, или ще го погуби.“
„Цялото кралско войнство“ излиза на бял свят през 1946. През следващата година носи на автора си Пулицър. Адаптирана е за киното 2 пъти – през 1949 и 2006, като първата екранизация печели Оскар за най-добър филм. Modern Library я поставя на 36 място в класацията си за най-великите книги на 20 век, а Time я включва в списъка на 100-те най-добри англоезични романи за последното столетие.
„Най-големият късмет винаги спохожда тези, които нe се нуждаят от него.“
За разлика от критиката, която го обявява за съвременна класика, широката публика е ядосана и скандализирана от романа. Обвиняват го, че показва „подтискащ поглед към живота” и „неморални ситуации”. Порядъчните читателите са особено раздразнени от описаните в книгата образи на водещи политически фигури – корумпирани, порочни, незачитащи семейните и човешките ценности.
Забранените книги: „451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри
„Една книга е зареден пистолет в съседната къща… Кой знае кой би могъл да бъде мишената на един начетен човек?”.
Антиутопията „451 градуса по Фаренхайт”, публикувана през 1953 е смятана за един от шедьоврите на Бредбъри. Тя е лауреат на награда за литература от American Academy of Arts and Letters, Златен медал от Commonwealth Club of California, награда Прометей, Хюго, номинация за Грами за аудиокнига и много други отличия.
„О, Боже, ужасната тирания на мнозинството.”
По ирония на съдбата романът, говорещ за публични изгаряния на книги и манипулиране на обществото е бил многократно забраняван, цензуриран и редактиран. В него виждат вулгарност, неприлични думи, обиден език, насилие. Недопустими за някои са описанието на изгарянето на Библията, изобразяването на християните, обрисуването на пожарникарите…
Самият Бредбъри казва, че с „451 градуса по Фаренхайт” се опитва не да предскаже, а да предотврати бъдещето.
Забранените книги: „Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий
Президентът Джордж Буш връчва на Харпър Лий Президентския медал на Свободата за „Да убиеш присмехулник” на 5 ноември 2007 г.
„Атикyс ми каза да махна прилагателните, и тогава ще останат фактите.”
Още с излизането си през 1960 „Да убиеш присмехулник” се превръща в сензация и печели Пулицър и куп други награди. Книгата става бестселър, въпреки опасенията на редакторите, че няма да се продава добре.
Тя бързо се превръща в класика на модерната литература и започва да се изучава в училище. Също така бързо около нея се разпалват разгорещени спорове. Мнозина я смятат за неподходяща за класната стая и училищната библиотека заради ругатните и грубия език. Романът е критикуван и заради това, че използва расови и класови стереотипи.
„Хората виждат най-вече това, което искат да видят и чуват това, което искат да чуят.“
Дори и през 2017 родители продължават да се оплакват от „расисткия език” и се притесняват, че темата за изнасилването може да накара учениците да се почувстват „неудобно”.
