frida.bg

До 10 години хората ще могат да победят рака и стареенето

Генното инженерство, генните терапии и манипулации се смятат за бъдещето на медицината. Макар все още да се спори относно етичния кодекс на този клон от биологията – учените са единодушни, че нашите способности за контрол на здравето и стареенето, са силно лимитирани без него. Водещи генни специалисти обявиха, че до 10 години човечеството ще има достатъчно знания и възможности, за да може да се бори с рака, стареенето, радиацията, студа и вируса. Това може да звучи като научна фантазия и почти безсмъртие – никакви болести, възможност за живот в радиоактивна среда и дълголетие, но всъщност теоретично е възможно.

Става въпрос за специално създадени и изкуствено променени човешки клетки, които ще са имунизирани от болести, няма да стареят и ще са по-издръжливи на температурни разлики. Учени от Genome Project вече са успели да постигнат това чрез експеримент върху клетката на бактерията ешерихия коли. Те са направили 321 промени върху нея и са успели да я създадат абсолютно имунизирана против всички познати на човечеството вируси.

Учените изтъкват, че това е прост организъм и постигането на същия ефект върху растения, животни и най-вече бозайници, би бил многократно по-сложен процес. За да се направи подобна имунизация в човешкия организъм ще са нужни хиляди пъти повече промени, спрямо тези на ешерихия коли – над 400 хил. Въпреки това те са оптимисти, че ще имат знанията и технологията да постигнат това в не толкова далечно бъдеще – след около 10 години.

Изследванията се водят от Харвардското медицинско училище и в тях се инвестират милиони долари. Да се работи по човешкия геном е изключително опасна, трудна и отговорна задача. На практика е невъзможно тя да се извърши единствено от човешкия ум. Нашия код съдържа около 3 милиарда букви, достатъчни да запълнят над 6000 книги. Затова и генетичните изследвания са пряко зависими с изкуствения интелект и разработката на свръх сложен специализиран софтуер и хардуер, който може да ни помогне да разгадаем и в последствие контролираме генът си.