Когато някой около нас страда или минава през труден период най-естественото нещо, което можем да направим като човешки същества е да помогнем. С каквото можем, някак. Когато сме свързани с другия човек усещаме неговата болка като наша болка. Искаме да помогнем, но често не сме сигурни какво и как да го направим. Страданието е неизбежно в нашия живот. Където има радост, има страдание. Където има страдание, има радост. Това, което е по-важно е, когато преминаваме през труден период, какъвто и да е той, до нас има приятел, на когото истински го е грижа.
Състраданието е антидот на страданието. Много е важно да знаем как да го изразим по най-правилния начин, без да се въвличаме прекалено, но и без да изглеждаме безразлични. Затова ви представяме 2 мощни реплики за преобразяване на страданието и изразяване на лечебно състрадание. Те са дело на известният будистки монах и носител на Нобелова награда за мир Тик Нят Хан. Според него тези реплики са магични формули, които ще ни помогнат да променим себе си, човека срещу нас и ще ни донесат вътрешен мир и хармония.
Първа мантра: „Аз съм насреща“
Според Тик Нят Хан, най-целебното нещо, което можем да направим, когато приятел преминава през труден период е просто да бъдем насреща. Това всъщност означава да присъстваме осъзнато до човека до нас, да го подкрепяме с думи, дела и присъствие. Но най-важното, да покажем с присъствието, че ни е грижа. Да покажем, че през каквото и да преминава той, не е сам в това.
Втора мантра: „Знам, че страдаш, и затова съм тук.“
Когато виждаме, че другият страда е важно освен присъствие да покажем и дълбоко разбиране. Тик Нят Хан ни съветва да наблюдаваме хората, които обичаме, защото ние сме тези, които трябва да забележат онези моменти на тихо страдание, които всеки има понякога. „Знам, че страдаш…“ показва, че виждаме другия и неговото страдание. „Затова съм тук“ показва, че сме насреща и другият може да разчита на нашето рамо, помощ, грижа.
Когато показваме състрадание към близките ни хора, без да очакваме нищо в замяна, ние не само лекуваме сърцата им, но и ги учим как самите те да станат лечители. Защото състраданието поражда състрадание, грижата – грижа и любовта – любов!
